Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба (1964)

Ако си тревожен тип и нещата отвън и отвътре те бомбардират не бързай да записваш курс по mindfullness – гледай кино класиките, нещата са простички, но няма кой да ги обясни добре. Или толкова добре колкото Стенли Кубрик. Той ще те центрира right hiere right now.
Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба, наричан накратко „Д-р Стрейнджлав“ е британско-американски пълнометражен игрален филм от 1964-та, режисиран и продуциран от Стенли Кубрик. Сценарият на Питър Джордж, Тери Садърн и Кубрик, частично черпи идеи от милитъри трилър Червена тревога, ака Червената аларма(1958-а), който експлоатира колективния страх от постядрен апокалипсис.
Филмът се появява след Кубинската ракетна криза, но в който и друг момент да се беше появил антивоенният му патос би бил също толкова хирургично прецизен. И как иначе, след като до 80-те на миналия век 65 хиляди бойни ядрени глави са дремели в смъртоносна готовност.
Актьорският взвод включва Питър Селърс ( великолепно разтроен – в смисъл играе не един, не два, а цели три образа), Джордж Скот и Стърлинг Хейдън.
Д-р Стрейнджлав е ледено-жлъчна артсекира и риалити check в отговор на правителствената пропаганда и генерираната с десетилетия страхова невроза по време на Студената война. Когато гръбнакът ти е крив криво възприемаш и информацията около себе си казват йога учителите, подобно става и когато гледаш на планетата през очилата на перманентна, граничеща с омраза боязън. Филмът посича параноята на Великите сили, с цялата им шибана доктрина за взаимна анихилация.
Кубрик е мръсен хитмейкър! Историята върти около психически прегорял ВВС щатски генерал и антикумунист, който в мозъчна мъгла разпорежда изпреварващ ядрен удар срещу руснаците. Психопатите с фуражки от СССР договарят мир, ноо.. нищо не може да спре вече некотролируемото и Doomsday-машинариума на чиновника с пагон. Сценарните лупинги ще скипна, само ще кажа че в края Кубрик ни обезглавява с кадри на атомна гъба (монтаж от реални адрени детонации), която гъба затъмнява света под съпровода на настръхващото парче на Vera Lynn „Ние ще се срещнем отново“ – колко по-хард би могло да бъде; чернобяло злато и културно богатство е Д-р Стрейнджлав!
Налудно, абсурдистко – черната комедия на Кубрик тича по ръба на реализма и хиперболата за да ти влезе под кожата и да направиш рисет на картотеката си от предразсъдъци. Лентата е трябвало е да излезе година по рано, но покушението над Кенеди ноември 63-та кара корпоративните акъли да отложат премиерата за 29 януари 1964. Пак студиата натискат Селърс да се разпиша под 4, роли, което той почти покрива като прави капитанът на група Mandrake, президентът на САЩ Merkin Muffley и самият екс наци гений Strangelove. С това връзваме панделка на този пост и оставяме всички заели се да спасяват света да се потопят в космогонията на Кубрик.
Към днешна дата, а и още при появата си филмът вляза във всички възможни класации, регистри и значими каталози като върхово постижение. Спокойно може да кажем, че Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb е причина този сайт да съществува.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай Кубрик- тишърт от сайта branditi.com!
Последвай ни и в IG: @movies.bg