Американски психар (2000) – когато подсъзнанието ти излезе на светло

Пандемичният мозък е тревожен мозък, затова съвременникът трябва да внимава какво си пуска да гледа, току виж е кринджнал съвсем. American Psycho / Американски психар [2000] обаче винаги е добър избор, независимо от скучния хорър-наратив за него, Той е от градските класики, за които е куул да говориш без обезателно да си гледал/чел. Милениумът започва с един от най-запомнящите се хорър трилъри евър.

Историята е за въображаемия (или пък не) лайфстайл на един сериен убиец, който преди да развърти секирата е дневен уолстрийт жребец и лъскав кариерист, с обща култура далеч-далеч над средната. Нещо като, сега ми хрумна – Максимилиан Ауе в Доброжелателните на Лител.

Веднъж просмукал се в попкултурата ни, и романът и филмът, Американски психар живее в милион референции, мемета, гифове, цитати, романи и филми на други автори, пародии и какво ли друго не, даже се е превърнал в нарицателно. Има и адаптация за мюзикъл, който и в момента май се играе в Лондон. Не съм чул и колега на Елис който да не признае очевидните достойнства и пророчески потенциал на романа (психари от патрикбейтмъновски калъп се нароиха много в социалното пространство). Ървин Уелш, например, боготвори American Psycho.

Елис пише дебюта си на 25 години с една бележка над бюрото си – “без метафори”. Патрик Бейтман е събирателен образ на агресивния корпоративен хищник, юпитата тип Тръмп, увлечените по успеха на всяка цена космополити, кисел уродлив плод на двуличието и чудовищната опресия, която човек си налага за да катери успешно шибаната социалната стълбица. А може и да е отмъстителното алтерего на Елис, потиснат гей по това време – това няма всъщност никакво значение. Романът е бил отказван много пъти преди да взриви обществото с появата си и цялото феминистко войнство да обвини Елис в женомразство (дебют на думата в речника ми). Значението на романът се измерва именно и с абсурдните конфликти зейват, а те са много и са доволно и охотно дискутирани от Елис в интервюта в тубата.

Бейтман позира като банкетен министър на културата? – О, не! Отклоненията, в които Патрик ревюира Уитни Хюстън, Фил Колинс и кой ли още не от 80-ия мейнстрийм просто къртят. Конкуренция им е само сцената с визитките

Бейл е известен с физическите си трансформации, затова няма нищо чудно че самият Елис с нервен смях го е помолил да излезе от образа на Патрик Бейтман по време на първата им опознавателна вечеря, дотолкова смущаващо убедителен е бил актьорския пърформънс на Крисчън. Книгата е много по-дълбока и тежка, но признаваме че адаптацията на режисьорката Mary Harron е на също добро ниво, като находчиво са подбрани тези моменти които визуално могат да се предадат най-въздействащо.

Силно препоръчвам и музикалния трибют на The Shoes към творбата на Елис с долния музикален клип:

ПП.

От Психара открих за себе си например художника Робърт Лонго, чийто цикъл Man in the Cities има силно участие в интериора на колекционера и меломана Бейтман.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай American Psycho -тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.