Damage (1992)

Лондончанският аристократ и действащ министър доктор Флеминг (Джеръми Айрънс се влюбва в годеницата на собствения му син- Ана Бартън (Жулиет Бинош). Дълго време Ана и Флеминг успешно прикриват аферата си. Флеминг рискува всичко, и кариера и семейство, за да бъдат заедно, докато Ана предпочита да запази връзката със сина му. Щетите са неизбежни.

Damage е за последствията от неконтролираната страст и повсеместната разруха, която един човек може да предизвика около себе си. Когато желанието стане неделимо от саморазрушителните импулси, коктейлът е еднопосочно летален. Травмираните хора са опасни – предупреждава го Ана – те знаят, че могат да оцелеят, разказвайки му как брат й се е самоубил от любов към нея. Трагичната история се повтаря като жертвата този път е синът на политика. Щях ли да се омъжа за сина ти, ако можех да имам теб – подмолно манипулира Ана човекът, който няма задръжки и е със статус, който може да му осигурява всичко.

Айрънс играе превъзходно, британската школа е класа. И в най-бурните сцени между двамата се вижда че осъзнава проклятието си и е дълбоко нещастен, лицето му е на осъден на смърт. Носена на славата на Непосилната лекота на битието (1988) Бинош пък има почти непроницаема физиономия, загатваща само за всичко, което може би бушува отвътре.

Може би най-известният от “американските” филми на Луи Мал е базиран на романа на Josephine Hart, бестселър излязал само година преди филма. Уморената истина за неизменчивата човешка природа е екстраполирана в посока на деструктивната страна на сексуалността. Изборът на Жозефин Флеминг да е висш магистрат е едновременно пазарно конвенционален, но и гениален – малко ни трябва за да повярваме, че на върха на хранителната верига човек ще бъде нещо по-различно от безскрупулна гад към тези под него (за справка Платформата ‘2019).

Вариациите в съдбата на любовниците определено вълнува трайно Мал през десетилетията (Асансьор за ешафода ‘1958, Les Amants ‘1958). Флеминг oбръща нулево внимание на дъщеря си, така както и Жана напуска своята Катрин в Les Amants.

Адаптацията за сценария тук прави опитния ветеран David Hare (The Reader ‘2002, The The Hours ‘2008, Page Eight ‘2011), като за еротичните не пише нито ред – импровизират. Свършената работа е отлична. Диалогът е сведен до минимум, обсесията е предадена през физически наситени сцени в хотелски стаи в Брюксел, Париж и Лондон.
Почеркът на Мал си личи най-вече по начинът по който “затваря” кадрите, иначе може да се каже че формално филмът е лесен за възприемане, колкото е трудна за разбиране темата му – причините за една обсесия не могат да се обяснят с рационални доводи. Когато вредите са се случили е друго.

Любимо решение е уголемената чернобяла снимка, на всичко което Флеминг губи завинаги – себе си, сина си, Ана. Тройният портрет заема стена от земята до тавана. В отшелничеството си Флеминг го съзерцава ритуално. Трябваше да се самоубиеш, когато си разбрал, че не можеш да спреш – повтаря съпругата му Ингрид/Миранда Ричардсън в изпепеляваща сцена, която й носи номинация за Оскар.


 
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.