Милена Фучеджиева e е като бяла нинджа. Разчита само на ръкописни оръжия. Доказват го книгите Кефер. Цветовете на малката Ида, Белият негър, Аз, бLогинята, сборникът с разкази НеХана, пиесите Дзен-порно, Криза в рая и Lovebox. Отскоро се вкара и в сериал. Текстовете й заемат междуредието както на книжни така и на електронни страници. Болезнената й откровеност и гражданска позиция  пали фитила на доста дребни душици и радва сетивата на всички останали жадни за качествено писане българи.

Фото: Личен архив Милена Фучеджиева

Как я караш напоследък?
Прекрасно. Нямам оплаквания. Знам, че подобни моменти в човешкия живот са рядкост, така че се наслаждавам на ситуацията без да се пестя.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Човек, който може да спазва уговорки. Когато каже, че ще свърши нещо в определен срок, да го свърши. Умът му трябва да работи бързо, да е реактивен спрямо света. Но всичко това няма да има значение ако не е позитивен човек. Надуша ли киселяк, довиждане. Талантлив е добре, но недостатъчно.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Офф, толкова много тъжни истории съм преживяла и чувала, че изобщо вече не желая да се спирам там освен ако не ми се налага.

Твоят топ 3 за деня?
За днешния ден – павилионите на „Седем часа разлика“ в Бояна, историята около втория сезон на сериала, музика не съм слушала, нито съм имала време да чета. Когато човек трябва да пише десетки страници ежедневно, в свободното си време иска да избяга от думите. Поне написаните.

Едно доказателство за края на света?
За мен няма, защото не вярвам в края му. Всичко, което се случва е еволюция, дори когато изглежда като деградация. Просто лейбълът „еволюция“ е създаден от хората и съответно неприложим на вселенско ниво.

Как ще наречеш своето място?
То си има име от както се е появило на белия свят – Милена. След него идват Лос Анджелис и София. И най-вече мястото където се намира дъщеря ми.

Митът, в който вярваш и този, в който се съмняваш?
Вярвам в Бог като непреодолима, неизбежна и нечовешка сила. Опитвам се ежедневно да „чувам“ гласа му в себе си. Митът за това, че светът е логичен ми е крайно неправдоподобен. Логиката е човешко понятие, а светът нечовешки в най-добрия смисъл на думата. Предпочитам да смятам, че всичко е неконтролируемо, нелогично, абсурдно и няма никаква крайна цел.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Бих искала да се разделя най-накрая със страха. Страх ме е от бавно, тъжно угасване и смърт. Не съм еволюирал дух, ужасно обичам живота и мисълта за раздяла със съществата, които обичам ме довежда до сълзи във всеки момент на денонощието, където и да съм. Вероятно трябва да тръгна на психолог.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Няма такава. Няма музика от която да се отвращавам или да презирам. Във всяка музика мога да намеря нещо, което ми харесва, дори в чалгата. Но има музика, която слушам и която не слушам.

Най-самотното питие?
Това, което пиеш с приятели когато си се разделил с любовта си.

Любимата абревиатура
Дот com, net, bg, us и т.н.

Какво видя през ключалката последно?
Не търпя ключалки. Отварям вратите с шут или изстрел в ключалката. Да му мисли този, който гледа от другата страна.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Вероятно са много, сега не мога да се сетя за нито една. Мисля, че лъжите се помнят най-вече от тези, които ги създават.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Фунийка на която пише: Г+Н=Любов. Каквото и друго да изпратим, то няма да пристигне никъде за времето в което ние съществуваме, така че каквото и да изпратим, няма да сбъркаме. Приемна страна няма. А дори и да има, тя едва ли има нещо общо с нас.

Езикът, който искаш да владееш?
Езикът на мълчанието.

Списанието, на което искаш да си корица?
Тime

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Няма такава. Дърпачи на шалтери колкото щеш. Аз искам да създавам звезди.

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Съученик не, но малки влюбени момченца, да.

Какво ти се колекционира?
Модерно изкуство, стрийт арт.

Колко често си сменяш паролата
Имам няколко пароли, които не сменям. Поведението ми спрямо паролите е уравновесено.

Личната ти прогноза за времето?
Нямам. Придържам се към реалността на часовниците и weather.com. Това са реалностите от които зависи структурата на ежедневието ми. Думата „реалност“ ми харесва.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
С удоволствие. Там съм като риба във вода, което не означава, че ще започна да се задушавам ако съм на сухо. Социалните мрежи ме забавляват, хората са ми интересни, обичам да знам, че общувам с хиляди едновременно, а от това нищо не следва. Нещо, което ми е невъзможно на живо, защото имам фобия от тълпа.

Кого искаш да саботираш?
Ченгетата в България. Само тях и никой друг.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Двама са – Любен Дилов-син и Маги Халваджиян. Брилянтни умове, талантливи хора, позитивни личности.

Съжаляваш ли за бутон, който си натисналa?
Не. Винаги ще се озова на правилния етаж дори и да съм сбъркала. Грешката е вярна. Колкото до човешките бутони – такава е играта на оцеляване. Който не натиска, ще натискат неговите.

Какво му куца на БГ кунста?
Абсолютно нищо. И колкото повече сериали и филми, толкова по-малко ще му куца.

Какво класифицират класациите?
Зависи от класациите. Когато се правят от един човек, зависи кой е човека, и в крайна сметка който и да е той, винаги ще са субективни. Но когато се случват поради продажби, кликове и т.н. , те описват състоянието на света в момента.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Винаги съм била адски зле с математиката. Нямам представа. Ако един басейн срещне друг басейн, това не прави езеро.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
С много рани, изключително здрава захапка и непобедим дух. Обичам „миризмата на кръв“.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми, ама честно. Не ми е приоритет, защото не вярвам, че задължително е причинено от хората. Отчасти да, но в контекста на милиарди години планета в космос с безкраен брой светове, не би могло по-малко да ме интересува. Тревата тук е зелена, а някъде другаде вероятно се опитват да спасят поля от изумруди да не бъдат изядени от гигантски същества със стомаси от плутоний.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Искам да ме помнят предимно с добро, но ако се налага да ме помнят и с лошо, нямам проблем с това.

Градска невромантика, или провансалска идилия?
Уви, градска. Уви, защото така и не се научих да стоя мирно и да слушам вятъра. Това пак е свързано с мълчанието. Надявам се ако има друг живот, да съм тигър.

Кога научи правилата на движение?
Преди 21 години в Америка. Това са правилата, които спазвам.

Kолко хора ти играят играта?
Колкото са необходими за да се получи. Не меря, нито броя, важен е крайният резултат.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!