Георги Тошев е другият журналист. Този журналист, чиито истории преди да ти спрат вниманието, са били извървени буквално и преносно лично от автора. Траекторията на пътешествията му  сплита в мрежа стотици индивидуални разкази. Познаваш го от предаванията Другата България и НепознатиТЕ, от сп. MAX и от десетките му материали за по-смислените медии в България. Документалистиката му носи неподправения характер на изповед и откровение – резултат от дълбоката му емоционална ангажираност и честно отношение към събеседника.

Фото: Личен архив Георги Тошев

Как я караш напоследък?
Пътувам, пътувам…

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Любопитният, защото ще му е интересно, докато я върши.

Най-тъжната история, която си чувал?
През последните месеци съм извън България, но редовно чета новините в интернет. Всички тези престъпления, но това, последното за момчето, което намушка приятеля си за 50 лева, е наистина чудовищно.

Твоят топ 3 за деня?
Сега съм в Ню Йорк. Срещнах Ина Григорова, журналист, писател, невероятна жена. С Ина бих отишъл навсякъде. Тя е човек, от който се уча. Познаваме се вече повече от 15 години, но тя непрекъснато ме изненадва. Филмът, който последно ме впечатли много е документален. „Форьо” от 1968. Това е първият документален филм, който Ингмар Бергман снима за любимия си остров в Балтийско море. Бях на този остров. Изумителна природа. Бергман снима там 6 от филмите си. Там живее и там пожелава да бъде погребан, в малката църква край пътя. В София ми липсва 703, но пък се чувствам като у дома си в Lime и Checkpoint Charlie. Препоръчвам на всеки, който има възможност да посети Музея на фотографията в Стокхолм и New Museum в Ню Йорк.  Това се места, в които пространството и нещата, които можеш да видиш те правят наистина щастлив.

Едно доказателство за края на света?
Когато един човек убие друг човек. Няма значение дали ще е във война, на кръстовище или на обръщалото на трамвая.

Как ще наречеш своето място?
Мястото, където се чувствам обичан. Имам такива места- в дома на майка ми, навсякъде с дъщеря ми, в къщите на добри приятели. При Адриана или Руми в Лондон, в къщата на Вержи и Христо в Ковачевица, в Церово при скъпите ми кумци Марина и Виктор.

Митът, в който вярваш, и този в който се съмняваш?
С годините все по-малко вярвам в митове. А за съмнението….Аз съм човек, който непрекъснато се съмнява. Най-вече в себе си. Знам, че не е много здравословно, но пък така съм устроен.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Излишните вещи. Моят приятел Пракаш, човек, на който много дължа, ми каза, че човек става по-богат, когато се научи да се разделя с повечето вещи. Вярвам, че е така.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Чалга. Няма как. Уважавам усилията на хората, които я създават. Някои от тях го правят много професионално, но тази музика на мен не ми дава нищо.

Най-самотното питие?
Всяко, което изпиеш, когато си тъжен.

Любимата абревиатура?
Не се сещам, честно.

Какво видя през ключалката за последно?
Не надничам през ключалки. Чукам на вратата, преди да я отворя.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Понякога съм доста доверчив. Сега се научих да проверявам добре информацията, не само в професионален, но и в личен план.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Бих искал аз да литна в космоса, преди да изпратя там нещо.

Езикът, който искаш да владееш?
Японски. Харесвам Япония и хората. Езикът има особенна мелодика. Другият е шведският. Завинаги съм свързан с тази страна.

Списанието, на което искаш да си корица?
Не, корица не искам да бъдa.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Лейди Гага. С удоволствие, дори с риск дъщеря ми да ми се разсърди, защото сега я харесва.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не си спомням.

Какво ти се колекционира?
Първият, разписан от автора екземпляр на книга.

Колко често си сменяш паролата?
Не си я сменям. Не смятам, че имам кой знае какви тайни.

Личната ти прогноза за времето?
Ще бъде слънчево, но не горещо.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Не. Аз съм доста демоде в това отношение. Упорито отказвам да съм част от социалната мрежа. Както каза един колега от Би Би Си, аз самият съм една малка социална мрежа. Истината е, че общувам с много хора и когато почивам нямам нужда от излишни контакти. Близките са ми достатъчни. Пък и сам никога не скучая

Какво/кого искаш да саботираш?
Никой и нищо не искам да саботирам. Не е в природата ми. Това не значи, че много неща не ме дразнят. Като се започне от политиката, през спорта та до медиите.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Сам си я сбъднах, но ми помогна синът на моя братовчедка. Той владее шведски език и организира пътуването ми до Форьо това лято. В основата обаче на всяка сбъдната мечта е моето огромно любопитство, желание и последователност. Сбъднал съм вече няколко мои мечти с над 30-годишна давност. Първата беше да се срещна с членовете на АББА, след това да направя филм за фотографката Ани Лейбовиц. Той е факт и ще бъде част от новия сезон на непознатиТЕ по bTV, който започва на 18 септември.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Аз съм човек, който се мъчи да живее в настоящето. Не се обръщам с гняв назад. Така, че дори и да съм натиснал грешен бутон, не съжалявам. Така е трябвало да стане. Ще си понеса последствията.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!