Лейди Зи (2005)

Ако си пропуснал Лейди Зи на Георги Дюлгеров от 2005-та, сега е момента да наваксаш.

Златина е сирак. Единственото, което притежава, е руса коса, сини очи, циганска кръв и прякора Лейди Зи.  Хубостта й е като от картина на Владимир Димитров- Майстора. Картина, която обаче петнайсет години подпира мухлясалите стени на дом за сираци в Гуцал; картина, която печели възхищението единствено на деца изнасилвачи и възрастни “възпитатели”. Всъщност, Златина притежава и още нещо, таланта на добър стрелец.

С точния си мерник печели играчки за приятелчетата си. Именно на панаирното стрелбище, Лейди Зи привлича вниманието на бъдещия си треньор Найден( Иван Бърнев), бивш възпитаник на дома, с успехи в спортната стрелба. Найден я взима в столицата, за да я обучава като в Пигмалион. Неотлъчно ги следва разказвачът на филма – Лечко (Павел Паскалев) – духовен брат на Златина и “документалист” на живота й.  Спомените си после, той ще изпее, песен по песен, на сина си oт нея.

Освен Иван Бърнев и Руси Чанев няма да видиш други професионални актьори. Анелия Гърбова е голямото откритие. Минала през почти същия житейски път като героинята си, нейната Лейди е дръзка, нахакана и пророкува, че ако сложи рокля ще стане проститутка.

Не знае коя е Дева Мария и е готова да отстреля всеки “боклук”. Натурализмът не дразни оголен.  Диалогът, макар и не винаги преживян, е чиста поезия, даже понякога и в излишък. Продадена в бордей в Гърция, Лейди Зи можеше да натисне спусъка няколко пъти и мелодрамата да се качи в още една жанрова категория.  Кадрите от упор, върху водещата двойка също понякога изглежда пречат на общия ритъм. Независимо от това, Лейди Зи e великолепен.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!