"Пускам си аз въпросната видеокасета и на екрана излиза мацка. Tя се съблича, усмихва се и изобщо прави всичко възможно, за да повярвам, че тя е моята мацка! В момента, в който й повярвам неизменно се случва едно и също нещо - отнякъде излиза едър пич, който започва да чука гаджето ми пред очите ми!"
Кадър от Funny people е задължителният за американския стендъп "терапевт" бар с приглушеното осветление и оглушената от собствения си кикот публика, удобно скрита в контражур. Смехът е искрящ, неистов и автентичен като шампанско за два долара.
В същият кадър са и сцената, микрофонът и жлъчните като на Анди Кауфман, като кофти-детство-с-кофти-баща, скечове.
Повече смях - повече преглътнати сълзи.
Жалко, че Пачино не е гледал оригинала на Инсомния преди да се съгласи на римейк с Крис Нолън 2002-а.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
