Първоначално зарадван, човек остава с грешното впечатление, че в Ноевия си ковчег 2012, Роланд Емерих е отделил място само за екземплярите с най-подходящо ДНК за възпроизвеждане - каймакът на 47 нации и всички други, които могат да си купят спасителния билет от 1 млр. евро.
Обикновено, когато мъжете чуем името Саша Грей лицата ни грейват. Тук Содърбърг я показва изящна, крехка и непроницаема като гейша. Като, защото тя не е само това, което изглежда.
Gruppo di famiglia in un interno или Групов семеен портрет в интериор, (1974) е филм на Лукино Висконти и като такъв е абсолютно представителен за речника на автора - провалени аристократи, декадентски интериори, вътрешно детерминиран драматизъм, поколенчески конфликти, всичкото това перфектно отснето на фона на класическа музика.
В Страхливци / (2008) има супердобра работа пред камерата и малко тегава зад нея. Резултатът е софт HBO продукция, препращаща интереса към образците в жанра - "Клас", "Слон", "Fucking Amal", "Let the Right One In", "Ben X".
Филмът Дориан Грей и преди всичко книгата, са великолепен курс по психоанализа за начинаещия съвременник. Шедьовър! Оскар Уайлд винаги е бил по-добрия адвокат на дявола. (Практикуващите екзорсизъм да се чувстват също поканени.)
Не можеш да си щастлив и добър едновременно, без от това да страда съвестта ти, наставлява Дориан лорд Хенри.
В До последен дъх Ричард Гиър е Вегас-момче с душа на комикс герой. (Сребърният Сърфист помага и харесва земляните, въпреки че последните го преследват жестоко.) Джеси-Гиър, в унисон с татуировката на разбито сърце върху гърдите изхвърля касетки с диско от крадените коли, за да пусне "дяволския" рок на Джери Лий Луис. Докато търси смъртоносната дупка в живота с 140 мили в час, той убеждава Моника-Каприски - топлата връзка с Годар - да замине с него и бъдещия им малък мучачо, в Мексико.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
