Author: Anton

The Bad Lieutenant: Port of Call (2009) – New Orleans е безкрайно далеч от нивото на Ферара

Колкото повече минути ме делят от последните титри на The Bad Lieutenant: Port of Call – New Orleans, толкова повече филма ми харесва.., когато го забравя, ще е най-добре.
Всеки, който очаква да види нещо близко до оригинала ще остане разочарован. Както има истински и пластмасови домати, така и в The Bad Lieutenant 2 Вернер Херцог се опитва само да пресъздаде идеята за Лошият лейтенант.

Continue Reading

Gamer (2009)- героите са до болка еднакви, само мястото и часът на срещата се различават

“Видеохалограмата ще бъде най-доброто последно изобретение на човека”- казва Касъл по едно време, точно преди да затанцува и затананика “I got you under my skin” на Синатра, заобиколен от Thriller-зомбита, и пет минути преди Бътлър-Кейбъл, да остави супер-интелектът му без черва.

Continue Reading
law abiding citizen

Смъртоносен противник (2009) – Джерард Бътлър умен за 300, но прецакан от режисьора

“Пускам си аз въпросната видеокасета и на екрана излиза мацка. Tя се съблича, усмихва се и изобщо прави всичко възможно, за да повярвам, че тя е моята мацка! В момента, в който й повярвам неизменно се случва едно и също нещо – отнякъде излиза едър пич, който започва да чука гаджето ми пред очите ми!”

Continue Reading

Funny people (2009) – смешни, смешни, колко да са смешни

Кадър от Funny people е задължителният за американския стендъп “терапевт” бар с приглушеното осветление и оглушената от собствения си кикот публика, удобно скрита в контражур. Смехът е искрящ, неистов и автентичен като шампанско за два долара.
В същият кадър са и сцената, микрофонът и жлъчните като на Анди Кауфман, като кофти-детство-с-кофти-баща, скечове.
Повече смях – повече преглътнати сълзи.

Continue Reading
Други