Memory (2022)

Алекс Люис (Лиъм Нийсън) e килър с репутация на дискретен и безупречен изпълнител. Алекс обаче попада в морална безиходица, когато поредната жертва, която трябва да елиминира се оказва 12 годишно момиче. Алекс отказва да изпълни задачата, която нарушава неговия кодекс, и трябва бързо да издири и убие хората, които са го наели, преди те и агентът на ФБР Винсънт Сера (Гай Пиърс) да го открият първи. Алекс е машина за убиване и отмъщението по обратния път не би го затруднило, ако коварно отслабващата му в начален стадий на Алцхаймер памет не го принуждаваше да поставя под въпрос всяко свое действие, размивайки времеви граници между спомени, реалност и събития.

Памет е американски екшън трилър от 2022 г., режисиран от Мартин Кембъл. Базиран на романа De Zaak Alzheimer от Джеф Гиертс (чудесно четиво) и римейк на предишната адаптация на романа, белгийския филм Случаят на Алцхахмер ака The Memory of a Killer (2003). Сценарият на Дарио Скардапан поставя акцент върху екшън сцените – адски неправдоподобни и без това, камо ли пък когато включват герой със силно влошаващи се когнитивни способности. Жалко и за режисьора Мартин Кембъл, чието творчество включва един от най-добрите филми за Джеймс Бонд (“Казино Роял”).

В интерес на истината гледах и белгийския оригинал Споменът на един убиец от 2003 г. Спокойно мога да заявя, че качествата му превъзхождат многократно американизираната версия на кримката – добър жанров филм издържан в перфектно изстудена сепия, който се интересува и грижи повече за централния си герой (изигран страхотно от костеливия Ян Деклеир), а той стоически носи както тежестта на миналото си, така и с жестокостта на сегашното си състояние.

Памет или Спомен е малко по-амбициозен от повечето подобни филми, които Нийсън фабрикува с депресираща методичност. Тъгувам когато в залеза си, един от най-силните актьори отново си губи времето за полуфабрикатен трилър. Нийсън е добър в по-драматично въздействащите моменти от сценария, но тези сцени са твърде малко, за да бъдат наистина ефективни. Уменията му в ръкопашния бой, с оглед външния вид на 69 годишния актьор будят снизходително-ехидна усмивка. Жалната физиономия на изоставен в панелака пудел не помага особено, но пък си му е визитна картичка. Саркастичната критика отбелязва, че “Спомен” е малко по-добър от повечето от последните gun-екскурзии на Нийсън и има шанс, забележи, да се окаже по-добър от повечето му бъдещи проекти. Това обаче не е достатъчно, за да си заслужава гледането му.

Кастингът на Моника Белучи за мен е загадка. Презрялата й налята фигура от сиропиран турски телевизионен сериал за хора с деменция е избрана не за друго, а баш за ролята на архизлодей – нонсенс дилайт.

Цветовата гама е зле, спирките и къщите в Драгалевци и Бояна (ака Ел Пасо) където е снимано си личат, диалог и взаимоотношения между каста дрънчат на кухо. Така се случи, че да бъда на работа като set dressing painter в Киноцентъра в Бояна по този филм и първа (работническа) ръка знам че кинематографично заглавието изцяло заема прословутата (фейк) сентенция на Доли Партън – “Знаете ли колко скъпо ми струва да изглеждам толкова евтино.”

Единственото донякъде забавно нещо е наличието на симпатичния Гай Пиърс, който преди 22 години изигра култовата си роля в Memento на Крис Нолън, и също като Нийсън описваше факти и случки по тялото си.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (4 votes)
5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.