The Northman (2022)

“Защото човечеството е все същото и нищо не се е изгубило от природата, макар че всичко се е променило.”John Dryden, 17-и век.

Базиран на древната скандинавска ероика, вдъхновила Хамлет на Уилям Шекспир, The Northman е историята на викингския принц Амлет, който като дете става свидетел на убийството на баща си, от ръката на неговия собствен брат. За да сбъдне съдбата си (предопределението е лайтмотив) и тласнат по пътя на отмъщението, Амлет възмъжава в изгнание, бие се с вражески кланове, преглъща хапа който могъщи, мистериозни свръхестествени сили са му отредили и се изправя срещу собствената си кръв.

Идеята за филма е на Александър Скарсгаард, който отдавна иска да направи викинг-филм. Бивайки му фен привлича към проекта режисьора Робърт Егърс (The Witch 2015, The Lighthouse 2019 ). Бьорк пък запознава Егърс със сценариста и писателя Sjón – много специален човек разписал Lamb (2022) и Dancer in the Dark (2000) за Триер. Никол Кидман, Аня Тейлър-Джой, Итън Хоук и Уилям Дефо скачат на влака в движение.

The Northman е мокрият сън на хардкор металиста – кървави митове, епични легенди, шамански фолклор, вещици и вещери, предопределени за подвизи викинги, Валхала*, секси валкирии, всевиждащи магьосници, рунически знаци, панегирици в кататония и прочее диви приказки.

Дефо в образа на шута-пророк е голям. Хареса ми твърдия акцент върху ролята на съдбата. Веднъж известен за своята, човек безпрекословно трябва да й се подчини и жертва деца-жена, всичко по пътя.

Лаконичност на езика в исландска сага е истинското удоволствие в цялото преживяване. В словото е търсена максимална автентичостн, алитерацията е близо до стихотворната форма. Поезията може да постигне усещането за мистерия, от което по-красиво няма. Това е първи голям студиен филм за Егърс и може би последен, предвид уклончивостта му за студийните notes, които са валяли. Някъде четох, че определя епиката си като коктейл между Андрей Рубльов (1966) на Андрей Тарковски и Конан Варваринът (1982) на Милиус с Арнолд Шварценегер. Не на последно място – бруталната визия в The Northman би била немислима без дежурния авер на Егърс зад камерата Jarin Blaschke. Олдфешън стилът му на работа само с една камера, сигурно хвърля автори на исторически-месомелачки (подсигурени с множество големи и малки камери на сет) като Ридли Скот в потрес.

* за мен ултимативната северна инверсия е Валхала Райзинг (2009) на Ник Рефн – силно препоръчвам!

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.