Центурион (2010)- с вкус на античност, дълг и достойнство

Центурион (2010)
Кръв, кютек и римски доспехи в уестърн стил. Оглавявените (не само сюжетно) от Майкъл Фасбендър неколцина оцелели от легендарния 9 легион, отчаяно търсят тиловите си позиции. Преследвани са от пиктите (едно от разклоненията на келтите), на чиято територия се намират и от готик гримираната Олга Куриленко, най-добрата “търсачка” на пиктите. Показните армейски масовки са заменени от екзистенциалната драма на шепа професионални килъри, изоставени от Господаря си в средата на нищото.
След режисьорските проекти на Мел Гибсън не е останал много “непоказан” реализъм, но има една сцена, в която прегладнелите легионери опитват полусмлян горкси мъх от току що извадения стомах на диво животно- за такава височина на летвата говорим. Сблъсъците между преследвани и преследвачи са с автентичен вкус на Античност, а Дълг и Достойнството са двата слона, върху които се крепи света на Центурион.
Приказките им са изсечени монументално като кромлехи и долмени, сексапилът на жените пък започва от вещица нагоре.
Шегата настрана, с Центурион и интерпретацията си върху мита за “изчезналата” на бойното поле най-смъртоносна римска бойна единица, Нийл Маршъл (The Descent) очертава нови територии за експлоатация, в иначе пребродения по диагоналите исторически жанр.