Германия. 1942-ра. “Историята се прави от хора, а Напола прави хората.” е девиза на едно от 1500-те училища-фабрики за производство на елитно пушечно месо за Фюрера. Преди Краха, в паническия си страх пред неизбежното, Третия Райх хвърля детските школи на фронта, където повечето от тях, зле въоръжени, загиват.

Before The Fall (2004) на  Dennis Gancel (“Вълната”, 2008) проследява кратък отрязък от живота на арийските избраници в най-реномираното училище.
Фокусът е върху красивата пропагандна опаковка и психическите деформации, садизъм и идеологическия терор, които я издуват отвътре.

Макар и с почти 10 години по-ранен, посланието на “Чудовището”(“The Ogre”, 1996) е на същата честота, но с по-усилен звук. Отрядите на Хитлер Югенд са синия екран, на който може да се проектира и най-безумната идея. Тук, Джон Малкович е военопленник , с ум и чувствителност, близки до дeтските. Тези умения му осигуряват относително спокойствие като надзирател/ възпитател  на бъдещите кадри. Способността да ги приласкава с внимание и ласки (на границата с педофилията), му спечелва едноименното прозвище сред местните селяни. Една по една, Малкович прибира младите надежди в “ала кафкиански” замък, от който един ден ще излязат красиви зомбита, готови да умрат за татко Адолф. Истинската драма започва в последните десет минути, когато руснаците са на километър от замъка и Малкович трябва да се справи с прозрението си за всеобщата лудост и желанието да спаси младежите от тях самите.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Общото и в двата филма, е че са правилни – т.е, направени са тенденциозно да обират лаврови клонки от фестивали за независимо кино. Не предлагат нищо невиждано и нечувано, а сцените с етикет “анихилация и деструкция” внушават подозрението за необходима съставка от печелившата формула. Before the Fall ме спечели с немския си език, защото няма нищо по-тъпо от хитлеристи, които говорят на американски английски, както е в Списъкът, Мюнхен, Валкирия, Айнхман, Нюрнберския процес и почти всички други.

С две думи,  нямам търпение да филмират “Доброжелателните” на Джонатан Лител.