Зорница София


Zornitsa-Sophia

Фото:  Зорница София и детайл от “Adam and Eve”, картина от серията на Зорница София “Human Tоuch”, 2006. Личен арахив З. С.

Да успееш в каквото и да било, е обидно незагадъчено – просто  напускаш землянката на комфорта и преодоляваш X препятствия в непознатия външен или вътрешен свят. Поне за Зорница София изглежда е така.  Целеустремеността й е на парен локомотив с теглителна мощ за филмови композиции като  Смъртта и целия път обратно, Modus Vivendi,  Прогноза, Мила от Марс… Ако си от 21 век, те със сигурност спират и на твойта гара. В купетата им се возиш със съвременни истории за готини млади хора. Дори компанията им да те сръга ребром, остани – няма да те оставят с нищо – Зорница генерира енергия от всякакъв тип гориво. За пример виж Къде е Маги и Домашен Арест по бТВ, там е най-красивата сред старши машинистите.

 

"Воевода"- един филм на Зорница София

Кадър от мейкинга на най-новия филмов проект на Зорница София “Воевода”(2015). Чакаме го с нетърпение, но преди това би било страхотно, ако помогнете лично в събирането на срества за неговото завършване. За каузата – тук

 

 

Как я караш напоследък?
Вдъхновено, леко.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Отказах се от продуцентството и вече не наемам хора. Но в проекти, в които мен ме канят гледам да въвлека колеги, работата с които ме кара да искам още от същото. Много е просто – иска се любов, грижа и въображение.

Най-тъжната история, която си чувала?
Дори не ми се разказва. Бивш съученик на дъщеря ми. Неговият баща убил майката пред очите на детето и е в затвора, а баба му, която го гледаше почина от грип. Дъщеря ми, почти единствена, обръщаше внимание на момченцето, а то я смазваше от бой. Иначе я обожаваше. Но не знаеше как да канализира чуствата си. Такъв пример имаше от от живота. Толкова голяма отговорност носим пред децата и пред бъдещето, че е страшно и велико едновременно. Всяка наша стъпка по тази планета е отговорност към бъдещето.

Твоят топ 3 за деня?
Вечерта. Сега гледам най-хубавите европейски филми сътворени миналата година. Като гласуващ член на Европейската Филмова Академия в края на септември получавам едно кашонче с DVD-та, които трябва да изгледам за да гласувам за Европейските Оскари. От една седмица топ 3 за деня  ми е вечер: Филми.  Когато не ми се гледа, чета пиеси или сценарии, които ми изпращат. И преглеждам тетрадките на една първокласничка.

Едно доказателство за края на света?
Мари Колвин. Рейчъл Кори. Сирия. Газа. Пентагона. Хората не ставаме по-добри. Не спираме да продаваме оръжия за да поддържаме една единствена икономика. Цената на човешкия живот, детския дори, в някои точки на земята е нула. Поне за онези, които раздават оценките с показалец на спусъка. Изяждаме планетата си и оставяме пустини, докато се размножаваме като зайци…

Как ще наречеш своето място?
Рила, без да казвам къде точно. Корал оф сизън. Беглик по време на феста. Дахаб. И всички места, на които бихме били заедно тримата по изгрев, без да ни тормозят телефони, работа и срокове.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Не вярвам в митове.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Вярата, че всичко може да бъде съвършено.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Коледни песни.

Най-самотното питие?
Минералната вода на Халите, нощем, направо от чучурите. Има хора, но са сами.

Любимата абревиатура?
DIY (do it yourself)

Какво видя през ключалката последно?
Всички сме еднакви.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че ще се оправим. През 1997. И после пак, и пак.  И преди 2 години. И преди половин година. Вече знам, че това е най-полулярната лъжа, защото използва нашия мързел – очакването, че някой друг нещо ще свърши.

Какво му куца на БГ кунста?
Почтенност да признае корените си и смелост да се изстреля в бъдещето оттам от където е, а не от където го е правил някой друг, някъде другаде. Трябва ни приемственост и честност, а не сравнения, вносни авторитети и цитати.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Това което сме изпратили още става :)

Езикът, който искаш да владееш?
Испански.

Списанието, на което искаш да си корица?
Това пък за какво. Била съм корица и ми върши работа преди премиери с маркетингова цел, но иначе – ей така по принцип – не го разбирам като цел.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Няма такава. Имам респект към положения труд.

Кога научи правилата на движение?
Всеки път като се върна от Лондон ги уча наново. Освежаващо е.

Kолко хора ти играят играта?
Хаха – зависи от бюджета на филма/сериала.

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Само биех съучениците ми до 7ми клас на канадска. Ако са се тормозели – това си е тяхна работа.

Какво ти се колекционира?
Красиви преживявания, места и хора. Истории, в които участвам.

Колко често си сменяш паролата?
Рядко. Забравям ги. Не ме интересуват.

Личната ти прогноза за времето?
Ветровито и свободно.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Все по-рядко. Изморява ме. Понякога обаче ми се споделя. Когато работя по-дълго сама, т.е като пиша сценарий или монтирам филм. Или когато има кауза.

Кого искаш да саботираш?
Себе си когато отлагам някакви неща.

Кой ти сбъдна последно мечта?
О, много са, ето няколко от това лято: Мариан – с когото управлявахме заедно построената от него яхта на Искъра. 10тина души – с които свирехме 3 денонощия на Беглик, например Калин и Иво. Тялото ми, което се качи на 80 литра дъска на 17 метра в секунда и не ме удави. Миро Янев, който ми подари опита да работя в 3 негови сериала за 5 месеца. Жоро Стайков, който ми даде  в ръцете Магнум 44 и след това се хвалеше с мишената ми. Дъщеря ми, която ме направи горда майка на първокласничка в тетрадки пълни с правилно наклонени ченгелчета. Тони, който ми помогна да се чуствам макар и за малко майка на много деца.

Съжаляваш ли за бутон, който си натисналa?
Само ако е наранил невинни.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Много ясно.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Идеално! Проблемът ми е, че не съм. Иначе щеше да ми е много по-лесно – с прости и честни правила. И… кой колкото може.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Държа на добруването независимо помни ли се и знае ли се. Всички участваме в организма на бъдещето.

Градска невромантика, или  селска идилия?
Редувам ги. Пред селска идилия обаче избирам високи планини и пусти плажове. Приличат си по отсъствието на случайни хора.

 

 

 

4.25 avg. rating (87% score) - 4 votes

, , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)