Kaлина Терзиева


kalina-terzieva

Фото: Личен архив Калина Терзиева

Kaлина Терзиева е деен собственик на свободолюбив мироглед и О-о!смислено присъствие. Миналата година, заедно с Райна Власковска направи забележителната изложба с безобективна фотография “Когнитивен Дисонанс”   в г-я Индустриална, а миналия месец, заедно със Станимир Генов откри “Natural Lifestyles” – първата изложба от дългосрочно планувана нейна инициатива със сдружение “Фабрика за идеи” и агенция за недвижими имоти “Явлена”. На сайта й можеш да се запознаеш с работата й в областта на инсталацията, сценографията и смесените медии. Но и да не го направиш подозирам, че  ефектът върху Калина ще е статистически пренебрежим.

 

калина терзиева

Фото: Юлия Лазарова за Капитал Light (03.2012)

 


Как я караш напоследък?

Този въпрос винаги ми е “с-връх”. Карам я аз…ами карам я, да! Инициативи правя, понякога с едно кафе не мога да се оправя, ама иначе я карам. Има нещо неприятно в това да я “караш”, ако искаш да я накараш, нали се сещаш. Та гледам просто да я карам.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Някой, който си знае мястото и също така, и аз да му го знам.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Толкова е тъжно, че ако го напиша, читателите ще падат покрусени пред мониторите си, а ние не искаме това, нали?

Твоят топ 3 за деня?
Да имам “топ 3”, значи да се стремя да догонвам нещо. Предпочитам да оставям свободно място, пък то каквото си иска; оно си сака, обичам да казвам.

Едно доказателство за края на света?
Хич не го мисля края, то пък ако ще е край, сигурно ще е и начало.

Как ще наречеш своето място?
Предпочитам да вярвам, че моето място е винаги там, където съм аз. “Мястото” без “чувството” сигурно губи значение за по-дълго време.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам, че невербалното общуване е 90%. Съмнява ме всяка система.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
С живота на едното, родното място.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Аз с ближния всичко деля.

Най-самотното питие?
… е, когато ме е страх от другите.

Какво видя през ключалката последно?
“Ключалка” е излишно ограничение. Естествено виждам “космос”, какво да е. Ха-ха.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Най- тъпа би била тази, която още не съм схванала, че е лъжа.

Какво му куца на БГ кунста?
Каквото и на хората им куца, а докато живея и работя само тук няма как да разбера.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Не знам, не мисля по този въпрос по такъв начин. Ние сме си в космоса.

Езикът, който искаш да владееш?
Всеки е добре дошъл. Чуждите примери/ думи ми помагат да осъзная смисъла им изобщо. Хиндуизмът е цял наръчник.

Списанието, на което искаш да си корица?
Май не държа да съм корица.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Не се занимавам с неща, които не ме интересуват.

Кога научи правилата на движение?
Тук прочетох и съм абсолютно съгласна, че то няма кой знае какви правила, само гледаш да не утрепеш себе си и околните. И това, както всичко, стига до това, да си вътре в ситуацията и да оглеждаш с внимание какво те заобикаля. Усещането може да е много приятно.

Kолко хора ти играят играта?
Тези които искат да си играят с мен.

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Възползвала съм се от по-слабите места на другите, така е! Радвам се, че чувството не е задоволително за мен.

Какво ти се колекционира?
Спомени на радостно учудване.

Колко често си сменяш паролата?
Безразлични са ми всички тези неща.

Личната ти прогноза за времето?
Като приятно топла вода, в която плувам.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Ми май не. Все по-малко ме интересуват чуждозвучащи вълнения.

Кого искаш да саботираш?
Никой. Мисля, че всеки е достатъчно способен сам за себе си.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Бих го нарекла блян. Приятел, който видя представите ми в реалност, то май така става.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснала?
За неизвестно време, после то си става така или иначе трето.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Да, докато две правят едно.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Няма да се давам без да се раздавам. Ха-ха.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
За мен и хората ми пука, как мислят и какви дейности предприемат,  другото ще е каквото може да бъде.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Би ми се искало да оставям само приятно крайно усещане, защо не.

Градска невромантика, или  селска идилия?
Едното не изключва другото, само да не е “невро”.

 

21.04.2012

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)