Ирмена Чичикова


ирмена чичикова

Фото:  Емил Бузатов

Освен историята* зад името си, Ирмена Чичикова притежава и богата собствена. Който я следи отблизо знае, че от 2008-ма не се е спряла. Играе в “Изкопни материали” на Иван Станев, Стъклената река на Ст. Трифонов, Дакота/Верига от думи,  в Самодивски легенди и Вляво от асансьора. Русе, Пловдив, Сливен, София – характерите й оживяват на най-добрите сцени в страната. С турнето на Нирвана на Иван Добчев и Сфумато смайва и канадската публика. През 2009-та, за “Изкуството да смиташ боклука под килима” на Десислава Шпатова по Ингмар Бергман, Ирмена отнася Аскеер и номинация за Икар. Ако това не е достатъчна причина да очакваш с нетърпение последния й  филм – Аз съм ти, ето ти още две: Ще разбереш как Петър Попзлатев „продължава” продължението на Теодора Димова (Адриана) на незавършения “Роман без заглавие” на баща си; Ще  видиш дали пък по младата Юра на Ирмена не пробягва сянка от  фаталната романтика на изумителната й Лора.

 

Ирмена Чичикова

Фотограф: Владислав Лепоев

 

Как я караш напоследък?
Лятно – чета книги, гледам филми (основно стари) , спя много, размишлявам, разхождам се с приятели, все повече скъсявам разстоянието между София и Пловдив…

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Опитвам се да я върша сама, макар и невинаги успешно. Иначе винаги имам помощници около себе си.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Да умреш от любов по някого, който ще оживее след теб.

Твоят топ 3 за деня?
Вирджиния Улф – с всичките ѝ думи и поетични светове. Нямам търпение да гледам „Вълните” в Народния Театър през септември.

Арията „Ebben? Ne andro lontana” в изпълнение на Мария Калас.

“Breaking the waves” на Ларс фон Трир.

Нощен Пловдив през август.

Едно доказателство за края на света?
Нямам. Трудно е да бъдеш позитивен за света сред цялата тази неспирна информация за убийства, катастрофи, грабежи, войни…Опитвам се да гледам от светлата страна на живота, както се пееше в една песен. Не бих искала светът да свършва, не още.

Как ще наречеш своето място?
Моето място е в движение. Ту се кротва – ту пак хуква нанякъде. Моето място е цветно и винаги пълно с любов, с приятели. Моето място може да е и домът, и най-непознатата улица на света.

Митът, в който вярваш и този, в който се съмняваш?
Винаги съм обичала гръцките митове. Има нещо старовечно в тях, към което се връщам. Един от тях е този за Даная, която Зевс опложда под формата на златен дъжд – картините на Тициан, които са вдъхновени от него, са ми любими. Съмнявам се в себе си, когато е необходимо.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Трудно се разделям с нещата около себе си. С хората също. Може би трябва да се разделя с наивността.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Чалга. Въпреки всичките си опити да бъда толерантна към вкусовете на другите.

Най-самотното питие?
.
..изпих, когато се разделих завинаги с баба си.

Любимата абревиатура?
P.S.

Какво видя през ключалката последно?
Съседската изневяра. Не беше от нарочно любопитство, тя сама се разкри!

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че хората не се страхуват.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Имам един много любим израз на английски – the poetry of life – мисля, че в космоса трябва да знаят, че на Земята все още може да се живее красиво и поетично, колкото и силно стремежите ни да ни отвеждат нагоре, отвъд обозримото…

 

Езикът, който искаш да владееш?
Езикът на мира. А от по-прозаичните, много искам да науча италиански – заради филмите на Фелини и немски – заради Берлин, който ме влюби в себе си.

Списанието, на което искаш да си корица?
Rolling Stone.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Не се занимавам с раздаване на правосъдие. Има много „звезди”, които не харесвам, но се надявам, че ще залязат сами.

Тормозелa ли си съученик като малка?
Не, не съм от размирните. Детската агресия ме плаши и натъжава.

Какво ти се колекционира?
Колекционирам опаковки от чайове вече десет години и тази ми страст е толкова всеобхващаща, че е изместила всички други възможности. Иначе дълбоко в себе си съм отявлен Плюшкин.

Колко често си сменяш паролата?
Почти не я сменям, въпреки съветите на Стефан (бел.ред. Стефан Щерев).

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево, с леки превалявания.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Умерено. В зависимост от свободното време.

Кого искаш да саботираш?
Никого.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Един режисьор. Съвсем скоро ще мога да я споделя с всички…

Съжаляваш ли за бутон, който си натисналa?
В живота обикновено съм внимателна, обмислям доста, проверявам, но и много често се впускам стремглаво напред, без да мисля, инстинктивно. Така че се случва и да сгреша, да натисна някой бутон по невнимание, от глупост. Но не мисля, че съжалението оправя грешката; по-скоро вярвам, че има неща, които трябва да се случат, независимо от нас, и ако има последствия, да ги понесем.

 

*Ирмена е избрано от майка й и е персонаж от разказа на Елин Пелин “Напаст божия” (споменато е в изречението: “Умря Ирмена, млада невеста, вчера под венчило минала”). “Фейсбук обаче разби моя личен мит и илюзия, че името ми е единствено. Мисля, че има поне 2–3 Ирмени в България, както и някакви испанки. А фамилията е родопска, също нестандартна и няма нищо общо с “Мъртви души” на Гогол, а идва от нейния основател – Кольо Чичика, който просто заеквал и носил този прякор.” /от интервю за Капитал Light

 

27.08.2011


5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)