Under the Skin (2013)

Каквото и да направи Джонатан Глейзър* (Sexy Beast, Birth) се чака с интерес. Над Under the Skin пише, че е работил десет години.

Крипи-сценарият за физическа интеракция между извънземен и шотландски разум търпи няколко вариации, преди да закове Скарлет Йохансон в правилното място и mood.

Космическият й герой е магистрална примамка за самотни пешеходци. Суровият Глазгоу, океанът, планините и акцентът додават вещерска първичност и скрита интертекстуалност.  Мотивацията на Скарлет е достатъчно завоалирана, за да не кажеш, че е с образователен характер.

Реакциите на непознатите са снимани скришом, от камера във ван. Трансформацията им е безчувствена, красива. Химическият процес е регулиран от Скарлет – “костюм” за андрогинна безчувственост или съблазнителност, според ситуацията и нивото на камерата спрямо тялото й.

80% от филма сa душевен октопос, прецизно композирани визуални внушения достойни за Линч, Малик, Зулавски, изобщо големите. Смърт, овеществена в професионален рейсър (Jeremy McWilliams), докосване с ирационални последици; формално кръстосване на грозно с красиво, на мъжко-женско и други производни полюси.

Нещо подобно можеше да извлече, ако искаше и Бесон от Скарлет.

Инструменталният скор замества диалога. Траковете са нежен хорър. Слушането им ще е многократно. Тепърва ще чета за това чудо Mica Levi.
Финалът е по логиката на човешката бруталност, последвалата природна картина е със символиката на предзнаменование.

Иначе литературна канава за жената ловец на стопаджии в Шотландия е „Под кожата” на Мишел Фейбър.

* “Станли Кубрик е един от най-великите умове на ХХ век, неговото творчество ще остане за всички времена, или великия руски режисьор Андрей Тарковски. Неговият „Андрей Рубльов“ е просто съвършен/ вероятно е най-красивият филм, който някога съм гледал.” Джонатан Глейзър

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!