Белгийско неудобно кино в Лечението

The Treatment е стабилен трилър по текст на ужасно талантливата, поне колкото Ю Несбьо Мо Хайдер. Работата наистина е много дебела и възможно най-трудна за преглъщане. Темата е болна и както местоположението на множество разкрити случаи на педофилия показва, реалистично белгийска.

The Treatment

На всеки свой рожден ден, детектив Ник Кофмайер получава садистично припомняне за стореното преди двайсет години от педофил, основен заподозрян по отвличането на брата на Ник, но и почти толкова бързо освободен. Психо-терорът съвпада с разкрит случай на ритуално малтретирано, изоставено в клоните на високо дърво дете. Родителите сами са жертви и свидетели на трагедията. Естествено ченгето установява връзка с личната си драма и разследва двупосочно. Но нито предотвратява ново посегателство от похитителя, нито разбира изцяло истината за брат, който през цялото време диша току под носа му.

Лечението повдига завесата над извратените порядки на престъпна, недокосната от закона схема, в която една след друга чезнат множество съдби; запознава те и с един маниакално развит план за так.нар. лечение…  Разминаването с хепиенда е логично, а историята с изчезналия брат е много близка с тази на героя на Пол Дано в The Prisoners.  В един коментар видях, че спрямо Лечението, “Седем” на Финчър бил сапунка. Това е преувеличено, но е вярно, че съвременният контекст и липсата на разпознаваеми звезди силно концентрират действието.
Добре адаптиран скрипт от Carl Joos и отличен резултат за дебютанта в игралното кино Hans Herbots. Слагам го наравно с Das letzte Schweigen (2010).

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.