The Tenant (1976) – “Страхът и стремежът към смъртта са едно и също нещо”

– Koга човек престава да бъде това, за което се мисли?
Ако ми отсекат ръката, ще кажа, ето ме аз и моята ръка.
ако ми отсекат двете ръце, ще кажа, ето ме аз и двете ми ръце.
Ако ми отсекат главата, какво да кажа, аз и моето тяло, или аз и главата ми?
The Tenant
Чиновник с чувствителна психика наема апартамент на самоубиец, в сграда населена с чудовища по пеньоари.
В дупка в стената на апартамента, свенливият бюрократ намира ритуално поставен зъб. Зъб му имат и съседите. Така поне смята мосю Трелковски.
В нелогичните им и стряскащи действия, той открива конспирация, която му желае единствено участта на предишния наемател.
“Страхът и стремежът към смъртта са едно и също нещо”, беше казал някой, някъде. Със всеки следващ изминал ден, героят на Полански мимикрира все по-успешно със собствената си представа за жертва.
Резултатът от крайната му метаморфоза е по-ужасяващ от всички серии на Saw, Петък 13 и Писък взети заедно.
Майсторска режисура, камера, сценография, музика и кастинг(Мелвин Дъглас, носител на два Оскара, Изабел Аджани). Гениално изпълнение на Роман Полански! При второ гледане удоволствието от прецизно изработените детайли в играта му е още по-голямо. Темата за раздвояването е богато и философски нюансирана. Психологически хорър, съизмерим само с Бебето на Розмари, Психо и Екзорсистът.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!