Мъглата

Тhe Mist на режисьора Франк Дарабонт е по едноименната новела на Стивън Кинг. Главните роли във филма са връчени на Томас Джейн, Марша Гей Хардън, Алекса Давалос и др. Действието, както в повечето истории на “дон” Кинг, се развива в малко и отдалечено градче на щата Мейн, място сякаш създадено да приюти всяка паранормална аномалия; сори за тавталогията, но заради алитерацията…
Та, след силна буря връхлетяла града, облак от гъста мъгла целенасочено пълзи към хората му. А те се укриват където могат, тоест в местния супермаркет – във филмите на ужасите супермаркета е с култов статус на олтар. Сред бегълците са художникът Дейвид Дрейтън (Томас Джейн), неговият пет годишен син Били (Нейтън Гембъл), сприхавият им съсед Брент Нортън (Андре Брауър), религиозната фанатичка г-жа Кармоди ( Марша Гей Хардън), учителката Аманда (Лори Холдън) и управителят на магазина Оли (Тоби Джоунс). Скоро всички откриват по трудния начин неприятната истина, че мъглата е населена с дивизии от кофти демони и още по-тегави същества, готови да разкършат фигуративно казано зли тела, за да анихилират подобаващо местното население и да сменят лицето на генофонда.

Тhe Mist
Какво умно копеленце е Стивън Кинг, кой друг чрез някакаво си банално метеорологично явление прави илюстрация на колективното подсъзнавано на К. Г. Юнг?!

Оцеляването на провинциалистите зависи само от личното им айкю и способността им да загърбят различията и да се консолидират, демек пообединят. Съвсем като в притча/приказка или коя да е наша родна поговорка. Ама си е вярно.

След като ни е показана посоката за колективно спасение, Кинг/Дарабонд правят всичко възможно, за да ни покажат как паниката пръска на парченца здравият разум на хомосапиенса, ако въобще здрав разум и тълпа са съвместими в едно изречение. Нещо повече, хората в супермаркета сами се превръщат в шибани демони и чудовища, каквито те са си били така или иначе и преди това. В предсказуемата алегория удовлетворяващи са само две неща: тоталната липса и нежелание за хепиенд и, както и преди съм казвал, страхотния (и несправедливо подценяван) Томас Джейн (Dark Country, Stander).

П.П. Любопитно е да се хвърли едно око на мъглата като афродизиак, която предразполага към еротични волности в творчеството на великия Борис Виан и неговия похотливо шеметен сборник “Априлски момичета’.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.