The Guard/ Големият полицай от малкия град (2011)

The Guard  (с беге превод Големият полицай от малкия град) се усеща като двойно ирландско след скучен рожден ден. Автор на дестилата е Джон МакДона, брат на Мартин МакДона, който пък от своя страна е режисирал Брендън Глийсън (на снимката) в Six Shooter и In Bruges.

Глийсън отново е странна птица – неконтролируем, добродушен, превърнал рутината в разбираемо само за него изкуство сержант, със старомодни разбирания за чест и нездравословно честен език. Наивно вярва в доброто и работи за  един по-добър свят, буквално, не в рекламисткия смисъл. Чист оригинал, какъвто може да  бъде само един стилизиран литературен образ.

Негов контрапункт и въобще обект на подигравателен обстрел, е американската култура в лицето на комично сериозния Дон Чийдъл, фебере клечка от Атланта. Двамата с Бойл/Глийсън трябва да заловят мутрите на  Марк Стронг, Лиъм Кънингам и Лиъм О’Лиъри, пренасящи дрога за половин милиард.

Самите те (ясно е, че крими-сюжетът е претекст) философстват по Бертранд Ръсел, Дилън Томас, Ницше.
Начинът, по който сержант Бойл пие гинес, ръси расистки шеги, забавлява се с проститутки и говори с майка си за Достоевски (докато тя чете Гончаров) е възвисен, поетичен и смешен едновременно. Нщо общо с физиологичния хумор.

В  The Guard МакДона (наградата за дебют, Берлин 2011-та за режисура) показва очарователна виталност, не спестява нищо от своя artistic statement, демонстрира и майсторско владеене на формата. След повторно гледане The Guard ми харесва повече от новия му Calvary. Груб диамант, каквито често са дебютите на много талантливите хора.