На безлюден плаж изплуват две жени. Сякаш подхвърлени там от вълните, или пък избягали от нещо. В близост до плажа откриват изненадващо безупречна и стерилно луксозна къща. Около нея витае загадка. Двойката млади жени, ядат раци на плажа, разменят ласки и любов в къщата. Уединената им странна идилия “споделя” бръмчащ дрон. Произходът му, както този на острова, и на къщата също е загадка. Животът на момичетата е смутен от друга фигура, която един ден изплува на брега. Коминукацията с новодошлата е без думи, от дистанция, под дигиталното дразнещо око на дрона… Усещането за опасност е тактилно осезаемо.

Филмът Splendid Isolation /Великолепна изолация е резултат от тежък философски, може би пандемичен размисъл на режисьорката Urszula Antoniak/Урсула Антоняк (Nothing Personal ‘2009, Code Blue / Код синьо ‘2011). Заглавието идва от фраза на британската армия от 19-ти век за избягване на постоянни съюзи. През набор действия от всекидневието фантастичният сценарий маркира реални страхове. Рутинните миене на коса, ядене на раци, пречистване на водата и патрулирането по безкрайната плажна ивица хипнотизират и ни въвеждат в транс, тунел/преход към нещо, което евентуално ще се случи. Постоянно нагнетяваното очакване на някакъв голям, видим, осезаем шок и ужас, който аха да се зададе на хоризонта поддържа напрежението дори и в най-елементарните битови сцени, които пък сами по себе си са потопени в скръбта по непрежалима и неминуема загуба. Филмът залага на поезията между редовете, на емоционалните предпоставки и силния пърформънс от трите актриси. Подплатата са страховете, надеждите, вините. Кинематографската работа умишлено наслоява кадри, за да затвърди зловещия статус на непознаваемото, в което така или иначе плува всичко. Работи се предимно с визуални ефекти и както казах, физическа игра. Лесно е да се каже, че подобен вид кино злоупотребява с очакванията и търпението на зрителите. За моите възприятия такова решение за разказване беше истинско удоволствие за преживяване. Нещо повече, смятам че темата за физическата раздяла, болката на душата, разочарованието и активната злонамереност и враждебност на света към крехката сърцевина в нас бе поднесена виртуозно. Да, тематичният диапазон е наистина прекалено всеобхватен за да претендира заглавието за тотално удовлетворяващо покритие, но аз се влюбих в студената визия на Антоняк и окото ѝ за дребните детайли.