Ако ме четеш, и искаш да продължа да правя това, което правя, може да подкрепиш киноблога като си поръчаш тениска от https://branditi.com/
Или пък станеш мой патрон на https://www.patreon.com/moviesbg
Не подозираш от каква важност ще е за мен

Италианският литературен бестселър “Леопардът/Il Gattopardo на Джузепе Томази ди Лампедуза, излиза на екран 1963-а в един великолепен във всяко едно кинематографично отношение филм, отлично изигран от пъстър актьорски състав, доминиран от Бърт Ланкастър в главната роля. При все че 185-те минути са огромно парче време, няколкото епизоди на които е разделен филмът не успяват да развият историята кой знае колко задълбочено. Това мен не ме безпокои, доколкото всички компоненти – диалог, музика (гениалният композитор Нино Рота буквално изравя от антикварно чекмедже непубликуван валс на Верди), пасторални и интериорни пейзажи, майсторски са напоени с живописен характер, което компенсира всички недостатъци.

Режисьорът Лукино Висконти (1906-1976), работил с Делон и в днешната класика “Роко и неговите братя” (1960), стриктно следва основните линии на книгата – от градския дворец на принц Салина до имението в провинцията, гарибалдийските интермедии и постепенното обвързване на Танкреди с Анджелика, пешка в социалното издигане на баща ѝ, символизиращо промяната на времето, обществената структура и нравите. Филмовата история обаче завършва преди смъртта на принца, като вместо това кулминацията е пищен бал – символ на една епоха в зенита си.

Принц Салина на Ланкастър обединява различните нишки на филма и им придава плътност, провокира и размисъл. Въпреки учудващо липсващата химия между двамата, Клаудия Кардинале и Ален Делон са идеалната двойка за ролите на Анджелика и Танкреди. Любопитно, Кардинале също така се появява за кратко в ролята на собствената си майка, което ми напомни mindfuck триковете на Тарковски в Огледало.

Паоло Стопа е отличен в ролята на Дон Калоджеро – роля, създадена като по поръчка, а Рина Морели има прекрасни моменти в ролята на Мария Стела, принцесата, както и Ромоло Вали в ролята на отец Пироне. Откроява се и ролята на Лесли Френч като Шевали, северноиталиански емисар, който обсъжда бъдещето на страната с принц Салина.

В продукцията на “Леопардът” не са спестени разходи. Визуалната достоверност е на сто порцента, за сметка обаче на няколко пасажа, почти изгубени в миксирането.

Оригиналната версия е италоезична, като повечето актьори са дублирани. Англоезичната версия, издадена от 20th Century-Fox, е и по-кратка, с продължителност 165 мин. Съкращението от 40 минути е брутално. Пълният 185-минутен оригинал не е виждан в продължение на десетилетия. Пълната версия е преиздадена в Обединеното кралство 2003-а, преди голямото DVD преиздаване, а сега е и дигитално възстановена.

За Ланкастър може да се напише много. Като за заплашен от новата вълна на републиканизма през 60-те на 19 век, играта му е загадъчно-лаконична. Обектът на който възлага надежди за оцеляване на класата си е неговият красив племенник Танкреди (Ален Делон), който от своя страна няма аритократична обремененост (или по скоро скрупули) и е опортюнистично настроен. Поколенческата бездна, съответно упадък и разпад пред новото време са неминуеми.
Стряскащо в упор Висконти поставя диагноза на сицилианеца – твърдоглаво упорит, опиянен и горд от(със) нещастието, неговия единствен капитал. Думите от устата на “последния мохикан” Салина тежат като канарите на острова.

Ланкастър по-късно ще играе в друг европейски исторически опус „Двадесети век“ известен още като „1900“ (на италиански: Novecento), на известния италианския режисьор Бернардо Бертолучи.

Във филма открих приятни референции към бавното хоризонтално снимане на лица отблизо при Бела Тар.

Режисьор: Лукино ВИСКОНТИ
Сценарий: Сузо Чеки Д’Амико, Паскиуле Феста Кампаниле, Енрико Медиоли, Масимо Франчоза, Лукино Висконти.
В ролите: Бърт Ланкъстър, Клаудия Кардинале, Ален Делон, Ромоло Вали, Серж Реджиани, Паоло Стопа, Иво Гарани, Рина Морели, Марио Джироти (Терънс Хил), Джулиано Джема, Пиер Клементи, Лусила Морлаки, Отавия Пиколо, Ана Мария Ботини и др.
Награди: МКФ в Кан – „Златна палма”; „Давид на Донатело” –  за най-добра продукция (Гофредо Ломбардо); „Златна купа”, Италия –  за най-добра продукция и „Златна чаша” –  за най-добър актьор (Ромоло Вали); Национален синдикат на италианските филмови журналисти – за най-добър оператор (Джузепе Ротуно), сценография и костюми; National Board of Review, САЩ –  за най-добър чуждестранен филм; Награда „Сан Хорди” – за най-добър чуждестранен филм и Специална награда за Л. Висконти.
Световна премиера: 29 март 1963 (Италия)