I Care a Lot

Новата черна сатира на J Blakeson “I Care a Lot” с Розамунд Пайк предизвика нееднозначни полемики плюс доста повърхностен хейт. “Няма добри хора, не се заблуждавайте, ако се мислите за такъв” – да, месиджът на филма е безкомпромисен, но не това извика гняв. Героинята на Пайк е безскрупулен попечител на богати възрастни хора в Америка, захвърлени от безхаберната съдебна щатска система право в алчните й фини ръце. Веднъж попаднали в мрежите на Марла/Пайк, безпомощните белокоси “донори” нямат никакъв шанс да видят слънце отново. Имуществото им Марла ехидно разпродава, а родствениците на жертвите нямат легално основание да кажат гък.

Марла е като Джейк Гиленхол в Nightcrowler – амбициозен умен хищник, с ампутирано чувство за срам и рефлекси на акула. Още нещо, тя няма страх. Горната компбинация я прави неунищожима като хлебарките, е, почти. Има доста от днешния човек в Марла и не само. Пробойните в институциите и затварянето на очи на всеки от нас пред очевидни престъпления, което прави възможно раждането на такива играчи са в стейтмънта на I Care a Lot. Марла не нарушава закона, напротив, тя го използва с елегантност, за да го начука на всеки, който се усъмни в нейната класа и айкю. Да, Марла има комплекса, вменен от медиии и общество, че нямаш ли определена цифра в кеш, не си успешен/реализиран, въобще не си човек. И можеш ли да виниш, че е намерила шорткът към главната ценност на социума ни?

Бизнесът си Марла управлява с мексиканската красота Елза Гонзалес, единственото същество, което обича физически и инак. Двете срещу светът е положението, малко Телма и Луиз на стероиди – повод феминистки и лесбийки да нададат вой, че LGBT са представени в неблагоприятна светлина – еми.., ташак.
Трябва да се отбележи максимумът извлечен от Питър Динклидж – великолепен като поамериканчен руски мафиот. Проблемите с него също са на възел – не стига джудже ами и насилствено поставено от жена на страната на слабия пол джудже.

Чудовището Марла стреля право в леденото сърце на времето ни, и съм склонен да не забележа щедро експлоатирания след Gone Girl имидж на социопат от Пайк. Саундтракът, твърде асансьорен и завишен, е уонаби Трент Резнър, но и това не е болка за умиране. Сниман като инди филм I Care a Lot не обслужва идеологическа адженда, не търпи еднозначна трактовка и най-неудобното за конформиста – не открива проблема в следствието -статукво, политици и политики.

Rate this post
0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.