Норвежкият философ Фин Скордеруд лансира скверната за въздържателите теория, че хората по рождение имаме 0,05% дефицит на алкохол в кръвта. Тази отваряща бутилки крейзи мисъл, става повод четирима датски учители на средна възраст да направят приятелска завера и пробват какво различно в иначе скучния им сив и циментиран в рутина живот би се променило, ако тази празнина запълнят с постоянно поддържане на нивото на алкохол.

Датчанинът Томас Винтерберг, когото познаваме от времето на Догма 95 и ударно изведените до чист стейтмънт “Празненството” 1998 и “Ловът” 2012 започва своя последен филм „Another Round“ с цитат от Киркегор („Какво е младост? – Мечта. Какво е любов? – Сън.” ) .

В датското предложение за оскари отново има типичната за режисьора деконструкцията на традиции, обществени порядки и безкритично наследен манталитет. От манифестите на Триер и сие тук са заети ръчната камера, търсен е реализъм в осветлението и естествен интериор на снимките.

Страничните ефекти на социалния експеримент разхождат четиримата мъже през цялата скала от комични до трагични ситуации. Себеоткриване и делириум се редуват със скоростта на обърнатите шотове. Успешният ремонт на самоизлоцация и дупки в личен и професионален план, естествено е временен. Документалните кадри с инфантилно развеселени политици (Брежнев, Елцин, Саркози, Борис Джонсън, Клинтън, Меркел) дават повод за момент , за паралел с “Къщата която Джак построи” на Триер. „Another Round“ е филм събрал и отразил много лична болка – по време на снимките загива Ида, дъщерята на Винтерберг. Затова и поразява уклонът към жизнеутвърждаващата нотка, който доминира, и който в крайна сметка накрая триумфира.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!