Enemy – португалският нобелист Жузе Сарамаго в Холивуд

Скромният университетски преподавател Адам (Джейк Гиленхал) се припознава в актъор от взета под наем видеокасета. Импулсът да издири копието си е непреодолим.

С монотонния му живот в БарселонаTоронто е свършено. Същото се отнася и до актьора, Антъни, агресивен екстроверт. Дори жените им си приличат.

Зловещо, отговорите, които Адам получава от майка си (Изабела Роселини), биха били понятни само на Антъни.

 Enemy (2013)

Да бъдеш сталкер на алтерегото си в един психотичен таймлапс – Антъни и Адам са куче захапало опашката си – е постмодерна, разбираема във Фройдистка перспектива постановка, където пробие ли веднъж бетонната плоча на свръхаза, притоплената в подсъзнанието супа от нагони гордо манифестира лудостта си по света.

Оригиналното в случая е, че подмолната автодиверсия (вътре намира място и метаморфоза по Кафка) е внушена с майсторски овладян кино език.

Enemy e по романът “Двойник” (не съм го чел) на португалския нобелист Жузе Сарамаго. За Джейк Гиленхал (Prisoners) казват, че режисьорът Денис Вилньов се очертава като Скорсезе за Леонардо ди Каприо, или като Никълъс ван Рефън за Райън Гослинг.

Въпреки че за шизофреничния моноспектакъл, логично, Вилньов планува първо Кръсчън Бейл, по съвпадение изиграл най-психо ролята си отново в Барселона.

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.