Black Sea (2014)  не е Das Boot (1981) на Волфганг Питърсън, но не е и толкова зле, колкото на родна почва се обсъжда. Кевин Макдонълд, освен че е известен с мащабни проекти, които или  борят диктатурата на природата(Touching The Void, ) или природата на диктатора (The Last King of Scotland), е и носител на оскар за документално кино (One Day in September (1999), човекът тоест знае две и двеста.

“Черно море” кръстосва удобно приключенски авантюризъм с малко социален коментар за връзка с настоящите перманентни кризи.

Джъд Лоу е шотландски ветеран (евала за брулещия орехи акцент), подводничар сметен под бюрото по труда. Мистериозната оферта да сканира с приятелчетата си предполагаема златна наци-подводница на дъното на Черно море идва във време идеално за героично умиране.

Екипажът му е наполовина рашън. Ще видиш симпатичните мутри на Григорий Добригин от “Какво направих миналото лято” и по-известния в страната на Путин, Konstantin Khabenskiy. Художественото им съчетание с Лоу, Бен Менделсън и Scoot McNairy (последните двама са тандем в Killing Me Softly) лесно може да се превърне в извор на ехидни смешки, но да продължим напред.

Между социално слабите пирати избухва езиково и всякакво друго неразбирателство далеч преди да открият златно съкровище. Най-лошият кибритлия е Бен Менделсън, ъфкорс. С бандана като на Кийт Ричардс и нервен нож, социопатът уврежда де що може.

Кюлчетата на Адолф вървят обаче в комплект с проклятие.  Тежестта им надхвърля подемния капацитет на ръждясалата гробница, в която се возят. Изборът на капитана е предсказуем , но трогателно човечен в крайна сметка.

Подводните снимки и екшън-междуособиците са добре заснети,  но за съжаление музикалният патос и лошите погледи в ступор леко пречат за по-сериозно възприемане на филма. А и с това заглавие… Очаквах всеки момент някой да се разпише с лаф на български или черноморският ни флот да ги засече на радара.