Популярното клише, че ползваме едва една десета от капацитета на мозъка си става повод Люк Бесон да напрегне своя и да ни успокои - все едно някой въобще някога се е притеснявал, че тази една десета от мозъка, ни е напълно, ама напълно достатъчна.
Брендън Глийсън, във всеки един кадър, е Джеймс Лавел, доброволно заточил се oт Дъблин в Сла̀йгоу, Северна Ирландия свещеник. (За образа Maкдона се вдъхновява частично от Де Ниро в True Confessions) Още в началото, в изповедалнята, му бива предадено съобщението, че още следващата неделя животът му ще е история.
A Walk Among the Tombstones е съвсем нелош, консервативен ноар по Лорънс Блок, в който е инсталирана едро габаритната екшън-машина Лиъм Нийсън от Taken 1,2, a докато пиша сигурно и 3, да не се бърка с Лиъм Нийсън-писателя от The Third Person, примерно.
Запис на инсценирана смърт за пред феновете трябва да даде старт на новото, този път анонимно робство на актрисата. Някъде обаче на втората обиколка из електронните магистрали, по които похитителят-маниак и фенът-маниак се състезават, Илайджа, или за да съм по-коректен профи юзърът в Илайджа, общо- за да не издавам повече- казано къса синджира и зловещо дръпва напред.
С дарбата си на разказвач, по-малкият и по-устойчив брат Емил Хирш измисля полуфантастични сюжети, в които двамата неизменно са герои, а Стивън Дорф, с допълнителна травма от инцидент с влак отрязал единия му крак ги илюстрира великолепно като комикс, в стил Jamie Hewlett (Gorillaz).
Актьорската армада идва от Moonrise Kingdom (част от миналогодишния София Филм Фест), плюс още толкова новопопълнения. Ралф Файнс рецитира символистична поезия с рутината, с която облекчава нуждите на зрелите си приятелки.
Популярното клише, че ползваме едва една десета от капацитета на мозъка си става повод Люк Бесон да напрегне своя и да ни успокои - все едно някой въобще някога се е притеснявал, че тази една десета от мозъка, ни е напълно, ама напълно достатъчна.
