И въпреки че се справя повече от прилично, на Стейси му липсва хъс и нормалната доза рок агресия. През целия филм върви като зомби-шизофреник, говори тихо и гледа все едно е на силни транквиланти, което всъщност се вписва в лайфстайла му.
Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано - някъде около 18-ти май, когато се и навършиха 32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му).
Абе... май ревюирането на скора щеше да е много по-приятно, ама не може все позитивни ревюта, живота е радост и тъга.
Действието се развива през 1983-та, време на блясък, СПИН и наркотици. То от около половин век времената са времена на наркотици, така че това не е кой знае колко оригинално и отличаващо.
Изобщо нямаше да обърна внимание на саундтрака на W.E., ако не бях видяла име, различно от Мадона пред него.
Lu e блогър. Блогър притежаващ разностранни музикални интереси и собствена вълшебна нива, в която сее жълтиците си. Ревютата й за албуми, течения и артисти, които си струва да държиш под ухо, правят аналогичните рубрики в лайфстайл печата да изглеждат като пръснато със спрей букетче сухи цветя.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
