Романът “Образцов дом” на Ваня Щерева чукна декада, повод кинематографичните диалози на Юлия и Петя да нахълтат в образцова късометражка. Искаме филм, додавам и аз. Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!...
След години на емиграция в Австрия и Америка, падането на Берлинската стена връща Иван Бърнев в България. Катализатор на бягството му зад граница сa разочарования, любов, "потомствена" неудовлетвореност. На летището пуска в душата си Велко Кънев и приятелите му от персонала.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
