Robert Eggers (“The Witch“) праща Уилям Дефо и Робърт Патинсън в края на 19-ти век на самотна, брулена от макабрени бури скала, в самоубийствена мисия да поддържат в изправност моряшки фар. На острова в Нова Скотия пазачите споделят едно име, една лудост и една съдба, но различна референция към митологиите (древногръцка и викторианска), с които Егърс (втори пълнометражен) ги натоварва – единия репрезентира Богът на моретата Нептун, другия Прометей. Ябълката на раздора е светлината (дарът на боговете), фалическата форма на фара пък се вписва в еротичните им халюцинации.

https://www.youtube.com/watch?v=c68wRjxanqU

Като добросъвестен нърд Егърс е създал забележителен документ за времето. Дефо и Патинсън говорят на специфични за Нова Англия и Канада диалекти – упражнявано е със специалисти, моряшкият фолклор наднича зад разядените от тютюна и алколоха зъби на Дефо – суеверия, притчи и лайфстайл са проучени максимално; детайли в облекло, жестове, реквизит са педантично съобразени с етнографски материали. Усещането, разбира се, не е за исторически филм, а за психологическа драма в период, в който мит, реалност, легенда и амбиции, във взетия поотделно авантюрист (паганист) се намират в метафизична, хорър симбиоза.
Камерата на Jarin Blaschke (чернобяло, 35мм, 1:19:1 aspect ratio), за която филма получава и номинация за оскар, осигурява запомнящи се ракурси и премерени художествено композиции от началото до края. Литературата на Мелвил, Лъвкрафт, Р.Л. Стивънсън, Е.А. По и други класици от епохата са видимо препрочетени.

Дословно са ползвани картини на символисти като sascha schneider, например, което показва колко сериозно проучване правят братята Егърс (Макс Егърс участва наравно в проекта с Робърт) Кинематографията е сочна, задоволяваща всички арт претенции и несамоцелна. Океанът, вятърът и камъните са пълнокръвни герои, като във филм на Бела Тар. При все различните подходи в подготовката за филма, физически Дефо и Патинсън се раздават изцяло. Работата им с езика впечатлява (както беше и в The Witch). Кино-вдъхновенията (малко Бергман, малко Тарковски.., особено в моменти на ексцесии) – са не едно и две, което увеличава удоволствието на киномана. (Аз лично пиянския делируим го свързах с експерименталния артхаус на Светлана Баскова “Зеленото слонче”.) Качествено кино със супер скромен за обема си бюджет от 4 милиона, което може само да окуражи и насърчи хората с идеи в киноиндустрията.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!