Последната жена (1976)

26-годишният Депардийо (с номинация за Сезар тук) е с лайфстайл на женкар самотен татко, изоставен с дете от съпруга феминистка. Учителка на момченцето му е прелестно чувствената Валери ( красиво зеленоокоата 21-годишна Орнела Мути). Аферата им се случва със свръхзвукова скорост. Тя се пренася да живее при него, влюбват се, увлича се в ролята на доведена майка на детето. Когато той започва да я ревнува, тя иска свобода и гневът и сандалите рязко разреждат сексуалните им пиршества. Всичко това може да се отрази зле върху шансовете на Жерар да получи попечителство в съдебната битка за детето. “Главата ми е твърде малка, за да отгатна какво мисли тя” недоумява блъсканият от хормони и отговорности Депардийо. Перспективата да изгради нов живот с Жерар за Валери е по плашещо от това да остане сама. Няма какво да ги подготви за опустошителната развръзка.

La derniere femme пенетрира съзнието с помитащата сила на сексуалната откровеност, невъзможна в днешното регулирано от правила и права лицемерно кино. Затова е бил и забранен почти навсякъде извън Европа, включително и в САЩ. Предишният филм на Ферери е не по-малко шокиращата екстраваганца “La Grand Bouffe”, ефектът от който беше и продължава да е с магнитут на перманентно изригващ Везувий.

С The Last Woman / Последната жена (1976) Ферери замерва тока в полюсите двойка-любов, секс- връзка, семейство-жена- и особено това да си млад мъж във Франция през 70-те. Съдбата на свободния и отчаян, сексуално активен мъж, непобиращ се в идеала за патриарх. Разказът е преимуществено от гледната точка на примитивният и наивен нерез Депардийо (просто жесток), лицемерния Пиколи, глупавият Салватори (същият Салватори от “Роко и неговите братя”). Финалът е великолепен и брутален, акъвто само Ферери може да измисли. (спойлери) Жерар извършва импулсивна самокастрация. Паднал на колене подава кървавия си ампутиран член към Валери, която държи плачещото му дете (момченцето е свидетел на всичко случило се между тях) Този жест аз тълкувам като отказ на Жерар от това да бъде принуден да разрешава постоянно проблемите си. Скопеният от обществото жребец принася в жертва своята мъжественост, в отчаян опит да слезе от “играта”…

Маскулинността в криза, алиенираните, разочаровани европейски мъже, зависими и манипулирани от „втория пол”, застинали в ступор пред екзистенциалния избор, без да имат сила за решителната крачка, в културологичен смисъл са теми пронизващи френския минимализъм на 60-те и на 70-те, теми на „вещизма” и „nouvaux roman”.

Ако не се плашиш от тавкива филми, харесваш ни и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.