Не поглеждай нагоре (2021) – политактивизмът ли е спасителната ракета за киното?

Не може да събудиш човек, който се преструва , че спи, затова и Don’t Look Up е ялов, а с долното ще обясня и защо.

Кейт Дибиаски (Дженифър Лорънс) и професора й д-р Рандал Майнди (Леонардо ДиКаприо) забелязват кометата с размерите на Хималаите в едно от кьошетата на Слънчевата система, чиято тракетория минава през Земята. Астро-дойката предупреждава човечеството за наближаващия погром, но никой на Земята, освен корпоративния капитал не го е грижа за това. Мишките продължават да си зяпат музикални риалитита, а властта се чуди как да извлече дивиденти от собствената си смърт. Интересно как би реагирал Кубрик със своя Доктор Стрейнджлав?

Паралелите с филма “Идиокрация”(2006) са много. Куклата-президент Орлеан (фантастична Мерил Стрийп) и началникът на кабинета й и неин син Джейсън (уместен Джона Хил) са стряскащо реалистични гротески, в които разпознаваш лесно всеки от шумните популисти днес.

Сутрешното шоу “Дейли Рип”, водено от Бри и Джак (Кейт Бланшет и Тайлър Пери) пък е минипортрет на медийния нещастен телевизионен наемен “бот”. Този тип човеци дори и в края на жалкия си живот , пак не могат да се “разлепят” от матрицата. Тук връзката с класиката “Телевизионна мрежа“(1976) е подчертано дебела.

Не очаквай твърде много от хората, когато дойде края на света ни казва Don’t Look Up. Малко ще се сетят за филма Меланхолия (2011) на Ларс Фон Триер. Там пак комета идва да помете Земята, но при Триер фокусът не е сошал активистки, а камерно екзистенциален – свидетели сме на душевния статус на Кирстен Дънст в последните часове преди сблъсъка. Сблъсъкът с истината. Истината, която медиите никога няма да имат интерес “да купят”. Истината не е секси. Това никому ново знание циментира Не поглеждайте нагоре (2021) на Лео Ди Каприо в един, може би съвсем непреувеличен апокалиптичен сюжет.

Филмът на Адам Маккей (The Big Short) алармира за актуални проблеми – безразличието и манипулируемостта на масите, доволни да могат да консумират телевизионния булшит, алчността на политическия елит, кръвосмесил се с корпоративния, безсилието на малцинството осъзнати. Да, ситуацията никога не е била по-тревожна, фейкнюз пропагандата и сепарирането в информационни балони враждуващи в мрежите не вещаят нищо добро.

Днес киното припознава смисъл на съществуването си много повече в активизъм, отколкото в художествени категории. Игрите с еко-темата са зайтгайст. Звездни актьори и режисьори заемат микрофоните на политическата трибуна, за да използват за кауза своето влияние. Не поглеждайте нагоре (2021) е лично ангажиран и изпълнен еко-стейтмънт, грубо хореографиран с визуални средства.

Макар Аронофски да отрича, Mother (2017) биеше еко-камбаната, но през лично софистициран, иносказателен ъгъл. В сравнение с филма на Маккей Аронофски обаче изглежда ретро. Дали изкуството изглежда ретро, ако не хваща рупора директно?

Ако широката публика е склонна да даде вниманието си предимно на кинопродукти, които работят с проблемите на деня, то какво е въобще бъдещето на истинското cinemа, и въобще кое кино е истинско? Има ли основание за съществуване, ползва ли се с доверието и интереса на публиката арт-форматът извън настоящето?

Тенденцията в която е Не поглеждайте нагоре ще повлияе епиктогенетиката и на зрителя и на филмопрозиводител. Разделението между касово и инди, между кино и адженда ще зейне по-голяма. Тревожният мозък на съвременника търси актуалното, близката до днешния му пулс новина/коментар, с която да се припознае, с която идеологически да се подкове, срещу която идеологически да въстане, и всичко това пак е самсара – було, неосъзнатост.

Иронично, каквато и острота да претендира, че притежава, Не поглеждайте нагоре ще бъде сдъвкан, третиран и подминат единствено и само като ентъртеймънт. Евала на Маккей, че осъзнава това и точно така представя и двойката астрономи Лео и Лоурънс – в течение на филма те се превръщат в откриващи спектаклите на Ариана Гранде фрийк-конферансиета. Ефектът от гласа им е нулев. Като на всички луди влъхви, “сай-фай” юродиви, неми холограми от бъдещето.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com! Последвай ни и в IG: @movies.bg

4.8/5 - (6 votes)
5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.