The Кiller Inside Me (2010)

Базиран върху романа на Jim Thompson от 1952, The Кiller Inside Me вече спечели номинация на Майкъл Уинтърботъм (The Road to Guantanamo , A Mighty Heart ,Summer in Genoa,The Shock Doctrine) за Златна мечка в Берлин. Действието ни се разкрива, от перспективата на тексаския шериф, Лу Форд – Кейси Афлек, присъстващ буквално във всеки един кадър.

Видял в детството неща, които никое дете не бива да вижда, Лу живее зациклил върху едни и същи фикции. Зад спретнатата униформена фасада травмираната психика на Лу се руши като бомбардиран мавзолей.

Сцените с насилие са снимани преднамерено болезнени, от упор, като в Антихрист. От Джесика Алба до Бил Пулман и Елиас Котеас, е взето най-доброто. Oвации заслужава Кейси Афлек, познат с работата си пред камерата в “Gone Baby Gone” и “Ocean’s Eleven”.

През 90-те е режисирал късометражни филми за Sundance Channel. Неговият Лу Форд не е “страхливецът” от The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford. С висок, флегматичен и провлачен като на транквиланти глас, Афлек прави с една октава майсторското си изпълнението по-зловещо. Тактически, героят му е замислен да предразполага към самоидентификация и симпатия, произтичащото силно смущение от които, само вдига рейтинга на филма.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Лу на два пъти свири на домашното си пиано 25-тата вариация от Вариации по Й.С. Бах на Голдберг. “Арт” подходът към повечето сцени на фетиш, обсесия и паталогия, натрапчивата спирала от реминисценции с жените-препятствия и метафоричният финал, правят таргет аудиторията на филма неясна, но това не изглежда недостатък.