it might get loud (2008) дава “храна” на няколко нива. Дори трите легенди да не значат нищо за теб и китарата да ти е известна като инструмент само от читалищните уроци, този филм пак ще ти е полезен, дори само заради думите на Джак Уайт.

“Когато бях на 18 някой ми пусна Сон Хаус. Това беше нещото за мен. Звучеше ми по хиляда различни начина. Нямах представа, че това е възможно. Само пеене и пляскане. Това означаваше всичко за рокендрола, за начина на изразяване, творчеството и изкуството. Самотен мъж срещу света с една песен.

Това е любимата ми песен. Още от първия път като я чух. И още е. Чух как всичко изчезва. Нямаше значение, че пляскането му не беше в ритъм. Нямаше значение, че нямаше инструменти. Имаше значение само отношението на песента. Да скочиш в неизвестното. Надявайки се, че следващият акорд или няколко ноти ще се появят.”

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!