Легендарен US отряд премахва хитлеристи с пагони по зрелищно назидателен начин. В хода на отмъстителната мисия, между между скалповете и партизанския живот, взема че и ускорява края на войната по комично абсурден начин.

Започнат веднага след Kill Bill: Vol. 1 (2003) десетгодишният труд над сценария се отблагодарява и Inglourious Basterds е най-успешният за Тарантино филм след Pulp Fiction. Оригиналното заглавие е било Once Upon a Time in Nazi-Occupied France, a финалното при все всички спекулации, по военната класика Quel maledetto treno blindato на Енцо Горлами (итал. никнейм на брад Пит) от 1973.

Тарантно безкомпромисно скалпира Третия райх, такъв какъвто го знаем от историята. Неговата алтернатива ти подарява бързо достъпен катарзис – от Чаплин насам, кой не иска да срита задника на диктататора олицетворение на злото. Диалогът отново е втори саундтрак – гръбнак и протагонист наред с останалите. Кристофър Валц е със заслужен оскар, копоят полиглот Ханс Ланда е монтиран завинаги в частния пантеон на редовия синефил.

Всеки актьор от немския каст в някакъв момент от кариерата си е играл нацист във военен филм, но в Inglourious Basterds влизането в наци униформата добива друг смисъл, доколкото Тарантино позволява на германския зрител забраненото удоволствие да се забавлява със собствените си исторически травми. Oбратно, Til Schweiger е отказвал да играе нацист досега, но за Куентин слага SS мундира поради простата причина, че с него ще убива наци-та с дузини.

Всички тарантино-качества са валидни и за Копилетата – метатекст, препратки, неподправена игра, филм във филма(историята на героя на Даниел Брюл е гениално оформена), трибют към много и все значими имена.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай уникален Inglourious Basterds- тишърт от сайта branditi.com!