Ca$h (2010)- свеж, колкото емисия въглероден двуокис
Ca$h е от онези изумително плоски екшънчета, след които се чувстваш като Айнщайн, но все пак един доста мизерен и самоненавиждащ се Айнщайн. Имаш оправдание да го гледаш само ако компанията те задължава (що за приятели имаш?) и веднага след края му пуснеш “Вермайстерски хармоний” на Бела Тар (що за разнородна колекция имаш?).