Елем Климов реже до кокал в Иди и виж (1985)

Беларус, 1943-та г. Току що снабдил се с пушка, 16-годишният юноша Флоря заменя като на шега семейството с обещаващия геройска слава партизански живот. Приключенското е болезнено мимолетно. В гората ги обстрелва първо SS авиация, после с грязни пипала ги налазва и сухопътната машина за анихилация на Райха.
С право титуловат Idi i smotri (1985) последният велик „съветски“ филм за войната. Филмът прави мащабен психологически портрет на съветските бойци и айнзацгрупата предимно преди и след преките сблъсъци. Как да се изобрази невъобразимото е тема, към която изобразителното изкуство има особена тяга?(по Васил Видински).
От костюмографията до наци-методологията на унищожение, визуалността на Елем Климов в “Иди и смотpи” реже до кокал. В максимално ектремна среда най-добре личи какво е човек, на какво е способен, затова нищо нечовешко не е спестено в лентата. Натурализмът в графичното изобразяване на страдалчествата е педантичен.
Камерата е нещо много точно и безмилостно, тя вижда кога артистът играе и кога живее казва Андрей Кончаловски. Неописуемият Александър Кравченко – момчето Флоря, твърди, че на десет сантиметра от главата му свистели истински куршуми. Стедикамерата (движението й е забележително) е като хипнотизирана върху лицата в анфас, внушението е монументално. Критиката в пропаганда към Климов не издържа. Някои черти са морално преувеличени, но от това художественото произведение-документ само печели. А и кой може да каже, че фронтовакът не е такъв?
Като първокласник, мой приятел чул разказ на българин ветеран от кавалерийския батальона на Будьони, поканен на политически отговорна беседа с класа. Сирак, старецът попаднал в Първа Кавалерия на Будьони(17-20 г. на миналия век) зедно с други изоставени деца сбирани пътьом от червените ескадрони. Съученик на моя приятел попитал готстенина що е то шашка. С това сякаш натиснал паник бутон в мозъка на пенсионера. Нещо прищракало. Дядото качил пъргаво коляно върху един чин, хванал противоположния му ъгъл с едната ръка, другата извил над главата, и със заучени въртеливи движения, с показалката на зяпналата даскалка, над темето, страстно започнал да обяснява какво е смъртносното значение на това действие за уязвимите части на белогвардеееца и как интуитивно се изчислява траекторията на перфектното убийство. Нагледно демонстрирал със свистящото над ококорените първолашки очи дръвце диагоналите за срез на торс откъм гърба, после откъм гърдите. Това пенсионерът го е гледал подобно на Флоря, бил е дете.
Има момент, когато мислиш че партизаните, повечето цивилни, ще проявят милост към военопленници, които само до преди малко са задушавали, поливали с огнени струи и обстрелвали с откоси (в тоя ред) хамбар пълен със заключени деца. Забележително онагледена дефиниция за геноцид. Милостта обаче е неуместна.
Да издържи “Иди и виж” за зрителя е преживяване едновременно тягостно и магнетично. Интуитивно той знае, че тази реалност е негова собствена, и ако му се случи да го връхлети изобщо не е ясно на коя страна ще се озове, коя от тях е по-страшна.
На Тайната вечеря Христос казва на учениците си, че него вечер един от тях ще го предаде. “А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?”
Из книгата “Горчиво кино”, разговор на Борислав Колев с Елем Климов, Варна, 1994-та:
– Наистина ли никога не правите компросмиси? – Не мога, това за мен е невъзможно. Невъзможно/- А какво стана с Кравченко – момчето което игра в “Иди и виж”? – Беше три години във флота, откъдето се върна с психично заболяване – плод на мерзостите в нашата армия. Шестима изроди се опитали да го убият. Дойде при мен и ми каза: “Спасете ме!” Аз познавам лечители, екстрасенси. Дълго бе лечението. По мое настояване постъпи в Шчукинската театрална школа. Почнаха да го канят за роли в киното. И се разбрахме: без мое съгласие нищо да не приема/Нарича ме отец. Чиста душа е той, прекрасен младеж.
П.П. За 9-ти май Ден на Победата по телевизията даваха “Белият тигър” (2012) на Шахназаров, руската номинация за Оскар 2013-та. Акуратен във всяко едно отношение ешън за Великата Отечествена, от ранните 40-те до края на войната. Сюжетът е за изпепелен на 90% 30 годишен танкист, който възкръсва буквално като Феникс, за да отмъсти на Белият тигър – мистериозен SS танк, от който дори в Райха се страхуват. Машината е одухотворена като подводницата в Das Boot(1981) и е превърната в символ на злото. Въпреки верния тон, грим, смущаващи истини (Хитлер – “Аз осъществих тайната мечта на Европа”) и най-съвременни средства за постигане на реализъм и прочее, “Белият тигър” не издържа в конкуренция с “Иди и виж”.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
ревюто е превъзходно. Филмът нанася непоправими щети, както войната. камерата е лично съпреживяване, шляеща се почти безцелно, колкото безцелна е екскавацията на пушката в началото – тя по станиславски не гърми, но е повод и причина за адът който следва (и предхожда – “казах ви да не копаете”). звукът през целия филм е умопобъркващ, един безкраен пикиращ самолет/машина/ехо-от-(не)сбъдната бомбандировка. Един от най въздействащите филми правени някога.
Благодаря за отношението и прецизния коментар, Стефан! Детайлът с пушката наистина е много добър. На много нива.
Гледах този филм през 1986 или 87 г., когато бях 17-18 г. Толкова ме разтърси, че след това цяла седмица сънувах кошмари. Странни кошмари – ту мене ме измъчваха някакви фашисти, ту аз ги измъчвах. Събуждах се с разтуптяно сърце и учестено дишане. Това е най-въздействащият филм, който съм гледал някога. Повече никога не съм го гледал, не бих могъл. Това не е просто филм за войната, това е филм на най-ужасните ужаси.
Да, представям си. Този конкретно филм е взлязал в зони, които съзнанието ни избягва да припарва доброволно. Интересно в България в края на оосемдесетте какви реакции са предизвикали прожекциите му.
Не реже до кокъл. Самият режисьор признава, че ако е включил във филма всичко, което е знаел, че се е случило по онези земи по онова време, никой е нямало да бъде в състояние да го гледа. Затова е спестил доста неща, които е можело да бъдат включени.