„Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители.“ Томас Бернхард

Basquiat / Баския (1996)

Няма нищо по-потискащо и едновременно с това по-обсебващо  за един беден артист, от това да гледа филм за друг беден артист, който преди да си отиде от свръхдоза на 27 събира на фльонга веднъж и завинаги очите на артиндустрията. Сам колекциониран от меценати живописец, Джулиън Шнабел е десет години по-голям от Жан Мишел и е свидетел на приятелството му с Анди Уорхол. Заети с кариерите си Шнабел и Баския имат спорадични, но запомнящи се с противоречия отношения. Баския подарява щедро рисунка на дъщеря му, а минута по-късно пикае в ателието му. Сцената е филмирана с алтерегото на Шнабел Гари Олдман/Алберт Майло. “Баския” е реквием за първия известен в артсвета чернокож художник.

Шнабел поддържа теорията, че неподозираният успех и разкъсващо внимание буквално са прогонили Баския от живота му. Дългът да разкаже за изкуството и светът на своя колега, когото таблоидите разнасят единствено заради кратката права между парите и смъртта Шнабел определя за решаващо преди да се заеме със събирането на златни съмишленици – Кортни Лав, Уилям Дефо, Крис Уокън, Клер Форлани, Бенисио Дел Торо, Дейвид Боуи, Денис Хопър, Майкъл Уинкот; Том Уейтс с две парчета, Майлс Дейвис… Артдилърите и галеристите около Баския също съдействат на сто процента за акуратното пресъздаване на ситуацията.

“Баския” е култов не само с дриймтиийма, ръководен от арт-мотивиран нео експресионист/режисьор. Без да има претенцията да поучава, напътства или обвинява красиво монтираният и заснет биографичен разказ е микропанорама на една неповторима епоха в историята на изкуството, която въпреки многократното си изследване и обговаряне ще продължава да привлича критици, култоролози, редови поети.

Портретите на всички са крайно въздействащи, дори според очевидци на прототипите. В кой друг филм попикона влиза в кожата на друга попикона по толкова убедителен начин. Подходът на Боуи – безизразен наблюдател, реагиращ с автоматична изненада като дете на всичко. Чудиш се, Боуи ли играе Уорхол, или Уорхол Боуи. Джефри Райт (гледал си “SAMO” във всяка една серия на Westworld) е клонирал квинтесенцията на Баския дословно; начинът по който се движи, диша, жестикулира, пише графити. С фокуса си върху осемдесетте “Баския” дърпа магнетично и всеки със сантимент към киното деветдесетте.

Преди да си отреже ухото Ван Гог все пак е нарисувал две-три картини, нали – провокира Шнабел. Гледайте го, гледайте и другите му – Bеfore Тhe Night Falls, Le scaphandre et le papillon (2007)

Ако си ни фен и искаш да ни покдрепиш – поръчай си тишърт Basquiat vs Warhol от branditi.com