Le cercle rouge (1970) откровеничи с будистки непукизъм

The Red Circle е отдавна влязло в учебниците криминале на Жан-Пиер Мелвил с Ален Делон и Жан Мария Волонте от 1970, незаменима част от трилогията със Самурай (1967) и Un Flic (1973). Започва с откровение, което горе-долу казва, че когато на едни непознати един на друг мъже им е предепределено да се срещнат, това неизменно се случва. Просто и ясно. В червения кръг…

The Red Circle

Кори- Ален Делон, току що излязъл от затвора се оказва с непознат побратим в багажника (пламенният и непокорен Джан Мария Волонте – лошият от A Fistful of Dollars). В Париж двамата организират обир на бижутериен магазин по подадено инфо от надзирател на Кори. Целта ги събира с трети професионалист- екс ченге, алкохолик и факир по балистиката (превъзходен Ив Монтан). През цялото време по петите им е комисар с железни скрупули и челюст (Андре Бурвил умира седмица преди релийза на филма)- всъщност, главният герой във филма. Неговият шеф изрича мотото на филма – няма невинни, раждат се чисти, но бързо-бързо след това се покваряват (разбирай хомосапиенса in general).
Както и в началото на гангста трилогията Самурай (1967), в стилизирания свят на Мелвил неговите nocturnal animals действат фатално и говорят трудно, но малкото, което казват означава много неща.

Началният епиграф, приписан на Budai (китайския монах, популярен на Запад като fat Buddha и погрешно вземан за Gautama Buddha), всъщност е на Мелвил. Негови са и думите откриващи Самурай, кредитирани иначе като част от книга на Бушидо.

Джаз-саундракът на Eric Demarsan пасва на мрачното въображение на Мелвил като латексова ръкавица на килър. Обречени на вечност, героите в The Red Circle трасират нощта с кармичните си траектории достойно и с будистки непукизъм. 140 минути дестилирана ноар класика.
Забележителен е олдфешън кодексът на честа, който негласно обичайните заподозрени във филмите на Мелвил ревностно споделят един към друг (освен предателите, които вместо да отхвърлят потвърждават правилото). Друго открояващо се е детерминизмът, предопределението да бъдат такива каквито са, носейки стоически кръста си.

Cool French criminals prefer American cars –  Делон върти волана на огромен като платноход Plymouth Fury ’66-та. В кадър се вижда и собствения Ford Mustang на Мелвил, както и няколко Firebirds.
Майсторски разкадрираният от Мелвил 27-минутен епизод на обира на бижутерски магазин на Площад Вандом, без грам диалог, е само една от причините The Red Circle да бъде един от любимите филми на режисьорите Аки Каурисмаки и Jean-Pierre Dardenne. Същия като стилистика и продължителност фийчър има и в Un Flic.

Интересен факт е, че идеята на Мелвил за епизода с обира на площад Вандом е с 20-годишна давност. Сам прохожда маршрута, по който може да се проникне в бижутерския магазин, през покрива на съседната сграда. Същият бижутерски магазини е и в центъра на събитията във филма Площад Вандом с Катрин Деньов от 1998-а.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Мда, итало бандита Джан Мария Волонте го няма в тази компания на френч десперадоси. Заради непрестанните си разногласия с Мелвил по време на снимките, чак 20 години след смъртта на Жан-Пиер Волонте ще отдаде дължимото на режисьора в интервюта…

5/5 - (3 votes)
5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

1 thought on “Le cercle rouge (1970) откровеничи с будистки непукизъм

  1. Обожавам този филм. Той се явява и последната роля на Андре Бурвил.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.