The Red Circle е отдавна влязло в учебниците криминале на Жан-Пиер Мелвил с Ален Делон и Жан Мария Волонте от 1970, незаменима част от трилогията със Самурай (1967) и Un Flic (1973). Започва с откровение, което горе-долу казва, че когато на едни непознати един на друг мъже им е предепределено да се срещнат, това неизменно се случва. Просто и ясно. В червения кръг…

Кори- Ален Делон, току що излязъл от затвора се оказва с непознат побратим в багажника (пламенният и непокорен Джан Мария Волонте – лошият от A Fistful of Dollars). В Париж двамата организират обир на бижутериен магазин по подадено инфо от надзирател на Кори. Целта ги събира с трети професионалист- екс ченге, алкохолик и факир по балистиката (превъзходен Ив Монтан). През цялото време по петите им е комисар с железни скрупули и челюст (Андре Бурвил умира седмица преди релийза на филма)- всъщност, главният герой във филма. Неговият шеф изрича мотото на филма – няма невинни, раждат се чисти, но бързо-бързо след това се покваряват (разбирай хомосапиенса in general).
Както и в началото на гангста трилогията Самурай (1967), в стилизирания свят на Мелвил неговите nocturnal animals действат фатално и говорят трудно, но малкото, което казват означава много неща.

Началният епиграф, приписан на Budai (китайския монах, популярен на Запад като fat Buddha и погрешно вземан за Gautama Buddha), всъщност е на Мелвил. Негови са и думите откриващи Самурай, кредитирани иначе като част от книга на Бушидо.

Джаз-саундракът на Eric Demarsan пасва на мрачното въображение на Мелвил като латексова ръкавица на килър. Обречени на вечност, героите в The Red Circle трасират нощта с кармичните си траектории достойно и с будистки непукизъм. 140 минути дестилирана ноар класика.
Забележителен е олдфешън кодексът на честа, който негласно обичайните заподозрени във филмите на Мелвил ревностно споделят един към друг (освен предателите, които вместо да отхвърлят потвърждават правилото). Друго открояващо се е детерминизмът, предопределението да бъдат такива каквито са, носейки стоически кръста си.

Cool French criminals prefer American cars –  Делон върти волана на огромен като платноход Plymouth Fury ’66-та. В кадър се вижда и собствения Ford Mustang на Мелвил, както и няколко Firebirds.
Майсторски разкадрираният от Мелвил 27-минутен епизод на обира на бижутерски магазин на Площад Вандом, без грам диалог, е само една от причините The Red Circle да бъде един от любимите филми на режисьорите Аки Каурисмаки и Jean-Pierre Dardenne. Същия като стилистика и продължителност фийчър има и в Un Flic.

Интересен факт е, че идеята на Мелвил за епизода с обира на площад Вандом е с 20-годишна давност. Сам прохожда маршрута, по който може да се проникне в бижутерския магазин, през покрива на съседната сграда. Същият бижутерски магазини е и в центъра на събитията във филма Площад Вандом с Катрин Деньов от 1998-а.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Мда, итало бандита Джан Мария Волонте го няма в тази компания на френч десперадоси. Заради непрестанните си разногласия с Мелвил по време на снимките, чак 20 години след смъртта на Жан-Пиер Волонте ще отдаде дължимото на режисьора в интервюта…

Още киноревюта на филми с Ален Делон:

The Passage (1986)
Purple Noon (1960)
Le Battant (1983)
Лекарят (1979)
Самурай (1967)
Смъртта на един негодник (1977)
Двама мъже в града (1973)
Ледена гръд (1974)
Les Felins (1964)
Господин Клайн (1976)
Les acteurs (2000)
Убийството на Троцки (1972)
Un Flic (1972)
Трима мъже за убиване (1980)
Shock Treatment (1973)
Нашата история (1984)
Циганинът (1975)
Изгорелите хамбари (1973)
Armaguedon (1977)
Тони Ардзента (1973)
Конкорд, летище 79 (1979)
Роко и неговите братя (1960)
Расата на господарите (1974)
HISTOIRES EXTRAORDINAIRES (1968)
La Piscine (1969)
Сбогом, приятелю (1968)
Първата спокойна нощ (1972)
The Teddy Bear (1994)
Man in a Hurry (1977)