Играчът Боб (1956) – както го е създала природата

I like futility of effort. The uphill road to failure is a very human thing/ Харесва ми безполезността на усилията. Пътят нагоре към провала е нещо много човешко. JPM

Играчът Боб е четвъртия филм на Мелвил, с който той узурпира жанра изцяло за себе си във Франция. Революционнит ноар на Мелвил е оказал силно влияние на редица режисьори – Тарантино, Годар, Трюфо, Джармъш, Кубрик.. В Транспортер 2 например, Louis Leterrier прави директна заемка с приятелството между престъпника и ченгето. Гледаш Боб и виждаш колко Майкъл Ман например е почерпил от Мелвил за вселената си от герои.

Roger Duchesne е страхотен избор за Боб. Бащинската му закрила над младия Паоло (първоначално е кастнат Делон, но JP съвсем правилно го маха, за да не открадне шоуто) е покъртителна.

Родена в американските детективски романи, модерната трагедия наречена ноар е достатъчно гъвкава и обемаща основните битийни проблеми, за да бъде населена с истории, които значат нещо за теб – предателство, лоялност…, казва Мелвил, който впрочем определя Играчът Боб като love letters to a Paris that no longer exists.

Сниман внимателно цели две години, в чернобял разкош от Henri Decaë (THE 400 BLOWS, 1959, PURPLE NOON, 1960), в ъгли недостижими за студията предимно от ръка, с вайба на документалния подход, филмът (както и всички други на Мелвил) няма нищо общо с реализма, а само и единствено с неговата фантазия. Фантазия, която например може да направи стените в дома на Боб в абсолютно откачени чернобели квадрати…

Боб е изискан носталгик, тъгуващ на самотни круизи с чудовищно огромната си американска кола (1955 Plymouth Belvedere кабрио, с безкрайно дългите краища на бронята). Маршрутът му е от локал на вертеп и от казино на бар. Както заглавието подсказва Ахилесовата пета на Боб е комара. Голяма е темата за късмета. Имаме ли въобще полезен/правилен ход.

Папионката си старият лъв разхожда рутинно сред крупиета, сводници, малолетни курви и други nocturnal animals от имаджинариума на похотливия Пигал и опасния Монмартр. Дебютиращата Изабел Кори е едва на 16 тук, в ролята на аморалната и амбициозна пеперуда Анн. Да, като Джоди в Taxi Driver ‘1976-та.

Неспособен на друго, освен да прави за което е природно предопределен (да, картите са раздадени и ние трябва да ги играем “от-до” със стил. Доносникът доносничи, любовникът люби, крадецът краде и тн. – ще го цитира в упор ЖЛ Годар в “До последен дъх” през 60-та година), Боб подготвя отчаян удар с маниакалната обсесия на Сантияго на Хем например, когато старецът отива за своята голяма последна риба. Въпреки че всички обстоятелства са против него, и дори увлечен от кацналия на рамото му за първи път хазартен късмет, Боб не спира пред мечтата си. Финалът обаче не е мрачен. JP не прави претенциозно кино в името на самото кино, напротив, обича да забавлява и смята това за свой дълг към зрителя.

Филмът е трибют към крими класиката на Джон Хюстън THE ASPHALT JUNGLE (1950). Като адепт на американската култура у Мелвил има безкрайно много директни препратки към холивудските гангстерски филми от 30-те и 40-те на миналия век.

Боб е с цвят на косата и очна линия като на вокала на Рамщайн или поне Боуи.
BOB LE FLAMBEUR е подплатата зад американските филми OCEANS ELEVEN (1960 и 2001) , както и зад HARD EIGHT (1996) на Paul Thomas Anderson. THE GOOD THIEF от 2002 на Нийл Джордан е почти директен римейк.

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.