До последен дъх (1960) – рупорът на Годар

I Like America and America Likes Me/ заглавие на пърформънс на Йозеф Бойс от 1974

Мишел ака Ласло Ковач (името е референция към À double tour (1959) на Клод Шаброл , където Белмондо снима предната година) е млад, пращящ от адреналин пластичен и насмешлив престъпник, итало-копие на шибания Хъмфри Богарт от плакатите по улиците на Париж. След като открадва лека кола в Марсилия, Мишел стреля и убива катаджия, имал лошия късмет да го преследва. Без кеш и с правосъдието по петите, Мишел се натъква на Патриция Франкини – американска студентка по журналистика в Сорбоната. Патриция продава “Ню Йорк Хералд Трибюн” по улиците на Париж. Мишел се е запознал с нея преди седмици в Ница..
Патриция го прибира в апартамента си, а той се опитва да я съблазни и убеди да отидат заедно с него в Италия, след като си прибере парите си от подземния свят. В един момент тя му казва, че е бременна от него… Когато полицията я разпитва, тя разбира, че Мишел е издирван. После го издава, но преди полицаите да пристигнат, му казва какво е направила.

След 4 шорта това е първия пълнометражен филм за Годар. Сценарият е на Шаброл, Трюфо и Годар. À bout de souffle се оказва твърде дълъг и Мелвил съветва Годар да махне всички сцени, които бавят действието. Годар обаче вместо това реже оттук-оттам по малко и така се ражда техниката jump cuts, която в последствие JP одобрява. Заглавието на Годар излиза, горе долу по времето когато са завършени и The 400 Blows (1959) на Франсоа Трюфо и Hiroshima Mon Amour (1959) на Ален Рене, част от Френската Nouvelle Vague. Продукцията е малобюджетна (8 души екип), изкуствено осветление, грим, разрешение за снимки (забавни са обръщанията на хората по улиците след Сийбърг и Белмондо) – всичко което може да бъде отрязано е премахнато. Сцени са писани в деня им за снимане – инфарктно за факира с камерата Raymond Cauchetier.

Breathless е манифест до манифеста. Гръмък, като фойерверки. Гениален ход е Годар да вкара американка във филма, това толкова го улеснява. Сийбърг е като телевизор за всичко, което Годар иска да каже на американците за тях. Кокетничи /любува се на отражението си в очите на мъжете, продава изгодно мимолетния look на невинните си, преиграни захлас години. Постъпва жестоко, за да си докаже че не изпитва чувства на обич. Играта й с любовта е on/off превключвател на лампа.

Докато Ласло Ковач слуша прелюдиите на Моцарт, американката отегчена от флирта с опасността и naj-weè вразумена, го изпортва. Прословутата мелвилова дихотомия – предателство/лоялност. И това ако не е стейтмънт. Досегът, твърде дългото пребиваване сред реалността не е за всеки. Тя е журналистка влюбена в опаковката на професията, в думичките (лисичата й “невинна” муцунка искри когато взима интервю от измисления режисьор Парвулеско – гениално камео на Жан-Пиер Мелвил – с неговите ефектни словесни декларации), но е прекалено предпазлива/боязлива да я живее. Да гледа действителността от безопасна дистанция – да, но не повече; героинята й нехае за Ласло е убиец, напротив, възбудена е когато се Белмондо краде кадилак елдорадо за да я повози, подмокря се когато Бебел сменя/краде американските си коли една след друга. Но това е възбудата на бъдещата домакиня, която с гордост ще мистифицира младостта си като бунтарска. Апропо, хора от екипа смятат , че Сийбърг(1938–1979), в постоянен спор с Годар за поведението на героинята си, не е разбирала в каква точно продукция се намира.

В До последен дъх у Годар още има болка. Вътрешната мъка, обремененост да създадеш шедьовър, да оправдаеш тежестта на влиянията си. По свои думи Годар се освобождава от тази болката едва през 80-те. Понятието пространството Годар дефинира с време – времето необходимо ти за да преминеш от едно на друго място.

Годар обича Америка и Америка обича Годар. Той се възхищава на богохулния размах на американците, мащаба, ресурсите, излишъка, видими навсякъде във всичко създадено от тях. Очарователната дързост, войнствената наивност, граничеща с пошлост, глупост, пародия.

Тази страна е безнадеждна. Там и боклуците са чисти. Америка не е нито мечта, нито реалност, тя е хиперреалност. Тя е хиперреалност, защото е утопия, която още в самото си начало се е изживяла като осъществена… казва културолога и философ Жан Бодрияр (1929-2007) в своя сборник с есета “Америка” (1986).

Съвременната култура – коментира болезнено честно Годар телевизията и киното през 80-те в интервю за Дик Кавет – произвежда не филми и тиви продукция – произвежда телезрители, произвежда телепублика/ Хората имат страх от изображенията, страхуват се от картините, затова Имиджмейкърът има влияние/ отговорност за интерпретациите към които ще ги тласне. Дълг към честност, пък докъдето може. Затова и няма да видиш политик да играе себе си във художествен филм, но пък той ще се изтрепе за телевизионни участия/ Ние сме просто колония на Щатите/ Повечето американски режисьори мразят правенето на филми и киното в същността му, те просто искат да СА В БИЗНЕСА/Ти си толкова независим, колкото повече имаш възможността да харчиш (неограничено) пари, в посоката в която филма подсказва, казва още Годар. Добър знак е когато някой напусне собствената си родина. Изгнанието е добър знак, че този човек си струва – пласира чувството си за хумор “американецът” Годар.

Белмондо е бил препоръчан на Годар от Азнавур, a Сийбърг, вече звезда, се включва в проекта предимно заради ласкавото отношение на Трюфо към двата й предходни и доста трудни филма с Ото Преминджър (Saint Joan и „Здравей, тъга“)

Едни от най-запомнящите се образи на Белмондо са при Луи Мал („Крадецът“), Франсоа Трюфо („Русалката от Мисисипи“), Клод Льолуш („Човекът, който ми харесва“, „Пътят на едно разглезено дете“), Ален Рене („Стависки“) До 73 -та има не едно участие в авторското кино („Великолепният“ (Le Magnifique) от 1973), после продуцира сам своите екшън-комедии, и изпълнява сам каскадите си. Името му е френски бранд като това на Делон. Доста преди да стане звезда с „До последен дъх“(1960), „Чочарка“, „Лудия Пиеро“(пак с Годар 1960), „Професионалистът“ , „Борсалино“ (1970), „Животното“ (1977), „Гиньоло“ (1980), „Професионалистът“ (1981), „Ас на асовете“ (1982) и мн други Белмондо е шампион на Франция по бокс в средна категория. После снима с режисьори като Клод Шаброл, Клод Соте, Виторио де Сика, Жан Бекер, Питър Брук… През 60-те снима по 6 филма на година. Сменя жанровете на 180 градуса от „Маймуна през зимата“ към „Сто хиляди долара под слънцето“ (Анри Верньой). Партира си с Габен, Лорен, Моро, Бурвил, Лолобриджида, Деньов.

400 асовата лента позволява нощни снимки без допълнително осветление и дава тоя зърнест леър. Вградената харизма на ренегат на Сийбърг, мрачно потопена от Хувър заради пристрастията и връзките й с враговете на ФБР Черните пантери, е клиширано отразена в спорния биопик SEBERG от 2019-а с Кирстен Стюарт. Пикси прическата и студеният шик са налице в SEBERG’2019, но връзката й с Черните пантери е плоско представена

Финалът на До последен дъх е очарователен. Настигнат и застрелян от полицията, Белмондо предсмъртно прави мимическата клоунада, с която е рзвличал Патриция. Казва й усмихнат – Ти си истинска гад и сам склопява очите си. Какво каза той – пита американската надвеселите се около гамена ченгета. Каза, че си голяма гад, мадмоазел. Какво е “гад”? – пита Сийбърг, око в око с камерата…

Между другото, в римейка Без дъх (1983) цялата тази линия с културологичния конфликт е спазена формално и наопаки: Ричард Гиър е американецът – Валерия Каприски французойката.

блуждаещ анархист дори в облеклото: копринен панталон и сако от туид

Награди и номинации на До последен дъх:
Номинация за BAFTA 1962 г. (за Джийн Сибърг)
Награда “Сребърна мечка” от кинофестивала в Берлин 1960 г. (най-добър режисьор за Жан-Люк Годар)
Награда на критиката от Френския синдикат на кинокритиците, 1961 г.
Награда “Златна купа” от наградите Златни бокали, Италия 1961 г. (за Жан-Люк Годар)
Награда “Жан Виго” на френската киноиндустрия, 1960 г.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.