Such tremendous effort, Mick…Such tremendous effort, for such modest results.
Youth, Паоло Сорентино
Нищо не е по-красиво от развалините на едно красиво нещо.
Пюи дьо Шаван, ХІХ век

С майсторски синхронизирани образи, философски внушения и еклектична музика великата красота на Младост вълнува, но не надхвърля очакваното. Образите населяват хотел близък на “Хотел Будапеща”, Тамас Ман, “Смърт във Венеция”, “Last Year at Marienbad”, Фелини, много Фелини. Близък и с по по-предния на Сорентино – “The Consequences of Love”.
Кралица – проститутка, Швейцарски санаториум – Бъкингамски дворец. Усещането е за прет-а-порте на топ-представители от конкурентни дихотомии: Марадона – Хитлер; Стравински – Мис Вселена; левитация – поп; хорър – въжделение. Знание – интуиция, високо и ниско… Зачелото се в Новалис калифорнийско селебрити Пол Дейно (ала Пен/Рурк), режисьорът Мик, задавил се в закъснялата си амбиция Харви Кайтел, тъгуващият диригент на Майкъл Кейн. Кич – будизъм… Идеите дефилират по двойки в съпровод на отнасящия саундтрак (Временно защитените пространства на музиката!). Сорентино знае как да дирижира емоции. От двете страни на подиума сме стадото milkа, с чановете на поляната пред пенсионирания маестро. Душата ни сладко и съвсем не елитарно шумка с целофанената опаковка от бонбон в пръстите на диригента, нали в това е магията. А catwalk-ът си върви. Рейчъл Уайз § Ко са туристи на креативен отдих след и преди следващия си холивудски блокбастър, оттук насетне не ги очаква младост.
Предателство vs. изкуство – Джейн Фонда с приятнострашно камео. Открита от Харви героинята й е “за” къща в Маями от TV сериали, вместо соло в лебедовата песен на Кайтел. Телевизията е настоящето и бъдещето – регистрира в своя завет прагматичният романтик Сорентино – клет фен на непреходната болка и гениално-трагичните й артефакти.

Тезата (simple songs, преводът на фразата, и не само, бе ужасен) изпъква като мраморните двайсе и шест годишни цици на Madalina Ghenea, но това не проблем. Проблем е чувството за достойство, ако го имаш, както режисьорът на Кайтел. То е шибана кредитна карта. Надскочиш ли лимита й и не възстановиш ли изхарченото с теб е свършено. Компромисите с личните обети, неморалността и дребните крахове в ежедневните измами са по-интересни от поредна интерпретация на световен диктатор(логически няма конфликт, но карай). Simple songs.

Балнеокурортът-спа е знаменателно място, не се асоциира с дългосрочна интимност. Оздравителните процедури подчертават с дебела спирала окото на смъртта. И е възхитително, когато някой не мига на парцали пред това око. Нали в това е смисълът. Малко хора издържат истината на съня. За разлика от дъщеря си Fred Ballinger го направи. Реалността е за предпочитане, безотговорна е, фантазмите й потулват всяко бездарие. С две думи, след “Младост” (втори англоезичен след This Must Be The Place) вярваш в чувствата си с 10 процента +. Поне за няколко дни. Втренченият хайп по старостта, култът по младостта и какво се случва в душата на артиста на преклонна възраст са второстепенни въпроси в симфонията на Сорентино.

П.П. Както си говорихме в частен разговор, в днешно време доброто кино е предимно трибют. Фенщината преобладава над създателя в най-консервативен смисъл. Режисьорите се делят на ерудирани фенове и глупави последователи. На фенове с добър вкус и такива с лош. Оригиналите са трудносмилaеми или пък въобще не са смилаеми, и никой не ги търси, освен ерудираните фенове. Гъделът да открива всички закодирани референции, линкове и поп-културни намигвания издига човек в собствените му очи. Малко хора се интересува от разликата между истината и неистината, стига сервираното им да ги забавлява. Иронично, доро последното ми изречение е (украсен) цитат по Том Уйетс.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!