Пълно затъмнение (1995) – озарени в ада

О, мръсни сърца! О, разпенени устни!/По-живо дъвчете, прогнили зъби./Шампанско за вас, Победители гнусни!/Позорът в търбуха ви бодро тръби… L’orgie parisienne ou Paris se repeuple, 1871/ Артур Рембо, из Парижка оргия Превод Кирил Кадийски

„Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те“ този текст на Верлен към Рембо придружава еднопосочния билет до Париж, с който Детето-Шекспир“ (както Юго нарича Рембо) като истински троянски кон нахлува през късния септември 1871-ва в буржоазния дом на изпращача и меко казано му разказва играта. Рембо е на 17 когато отива при Верлен, на толкова е и съпругата на Велрен, която в този момент чака дете..

В холивудския си пробив от 95-а “Пълно затъмнение” полската режисьорка Агниешка Холанд, очевидно водена (и спечелила финансира) от документите за открито хомосексуалната връзка на поетите Пол Верлен и Артюр Рембо от втората половина на 19-ти век, прави филм за дързостта, бляна, разрушителната и несподелена, неразбрана от обществото любов именно през плътското; за изкуството и за това защо поезията на двамата е значима почти нищо няма.

Груб и страстен, невъздържан до биполярност, безпаметно влюбен в Рембо – играта на Дейвид Тюлис като страдалеца Верлен е смайващо убедителна. Леонардо Ди Каприо – нещо средно между мъж-дете, дявол-прелъстител и господар-жертва на своя любовник също отиграва в нужната мелодраматична октава всяка топка. Забележителна смелост, зрялост и разбиране към драмата на филмовия Рембо показва младия Лео, а и фактът че навярно целия екип е чел поезията на двамата е доста приятен.

Хубаво е Total Eclipse да е трамплин за зрителя да се зачете в творчеството, биографията на двамата прокълнати поети и историческия контекст от времето на Третата република и Парижката комуна. Хомосексуалността му и броя изпити чаши абсент мен не ме интересуват, но разбирам, че за киното е ценна стока. В синопосисът на филма бъка от пивки, опаковащи историята епитети като завладяващо, болка, мистерия и тн.

Със или без великолепно справящия се тандем Ди Каприо-Тюлис наследството от поетичния талант на Рембо и Верлен си остава непокътнато. Макар да нямат стилистично нищо общо и двамата виртуози придвижват езика на нови места. Верлен, принцът на поетите, като отявлен парнасист е несравним майстор на филигранния, повече изговорен отколкото писан стих, идеалния език и прецизния контур. Виж „Сатурнически стихотворения“. Рембо наопаки, самоизобретил се, решил тендициозно да бъде гений, написал всичко едва между 16-тата и 19-тата си година, е рязък, остър и бленуващ, много по-близък до Изидор Дюкас, граф дьо Лотреамон по бунтовен дух и раздиращ копнеж, отколкото до който и да било друг съвременник (Бодлер е друга бира). Виж само за какво става въпрос в Озарения и Един сезон в ада

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.