The Wrestler

Eдинственият път когато Мики Рурк подуши Оскар бе 2009-а с The Wrestler, но тогава пък Шон Пен отнася статуетката за гей активиста в Милк, ако не се лъжа. Да, Мики взе Златен глобус и БАФТА, но за мое огромно съжаление академичното признание му се размина. Филмът на Дарън Аронофски (Requiem For A Dream, Black Swan) започва трудно, без кеш и с много тегави рокади. Ник Кейдж е фърст чойс, но за късмет на Рурк по ред причини отпадна преди снимките да започнат.

Веднъж доверил се на Аронофски Мики, специализиран в ъндърдог роли влиза с двеста в образа на кечиста Ранди Робинсън. Това ще рече, че минава през нечовешки режим и силови тренировки, качва хикс количество мускулна маса и изучава из основи спорт, който преди това като боксьор не е уважавал особено. В резултат персонажът му диша, кърви, плаче и тупти истински, което разбира се само ни накара да го съпреживяваме още повече. Цялата досегашна биография на Мики с шокиращата му синусоида от възход и падения налива гориво в цилиндрите на The Wrestler.

Ранди е профи борец на средна, изпаднал в толкова трудни времена, че допълва кинти като завива карантия в местния гастроном. Частично друса, чука и се бие за къси пари. С една дума – в кеча е, но животът му не е рози и хайвер. Той не е обаче само тъжна фигура просеща съчувствие, не. Ранди The Ram Робинсън e белязан от грешни ходове единак и тотален хаос, но не всичко е по негова вина. Обтегнатите отношения с дъщерята, която почти не познава, изиграна от Евън Рейчъл Ууд, е емоционално ядро ​​на филма и част от по-големият пъзел. За играта й – колко, май 16-18 годишна беше Рейчъл там Мики не пести суперлативи.

Огромно място в сърцето на филма заема Мариса Томей (Before the Devil Knows You’re Dead). Нощна дива по пилоните и дневна самотна майка, Томей е просто идеална за своята милф-героиня на попрезряла в стрип-баровете чика. Брюнетката е, горе-долу единствената съчувстваща и обичаща Ранди.

“Борецът” е много специалният, личен, а и лиричен филм, с който Рурк се връща след 15 години шумно отсъствие. Драмата на Мики е неразрешима като гордиев възел – мрази лицемерието на играчите в кинобизнеса, но пък кариерата му е аут без тях и периодично се връща да си играе с тях. Самоубийствен atitude с който и аз лично на полето на изкуството което ора се, уви се асоциирам.
Та с “Борецът” Мики се връща с Аксел Роуз и Брус Спрингстийн на борда (дарили специално за приятеля си музика), връща се с любовта и талантливата режисура на Дарън Аронофски и сие. Забавни са общите им чепати, бликащи от взаимна обич промо-интервюта.

Чувствителен и суров, “Кечистът” е много неща. Конструкцията за олдтаймер (не беше ли Мики такъв и в Homeboy) с увредено от многогодишни злоупотреби на ринга тяло, но с хъс да си върне уважението на дете и на публика one more time е опияняващо ретро, но такъв е и ost-a, такава е и концепцията, такава е и целта на Дарън. Виждаш крехкия чуплив свят на уж най-силните мъже на планетата, всъщност експлоатирани от шоубизнеса момчета с кортико-стероидни проблеми, преждевременно осакатени и запокитени в периферията на треторазрядни клубни сцени от мелачката на индустрията. Аронофски маркира добросъвестно, но не дълбае излишно тази струна. Ролята на разказвача не е да ти каже как да мислиш, а да ти даде въпроси над които да размишляваш. Всичко гравитира около портрета на Ранди, а той е многопластов, тежък като олово и се инсталира директно в пантеона на кинофена. Визуално киноматографията е над конвенционалното ниво и има едиториъл привкус.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт с Мики Рурк или пък какъвто друг искаш от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.