Red Road – Андреа Арнолд за неврозите в градската тъкан

Red Road (2006)

Андреа Арнолд (Fish Tank) е от любимите ми режисьори. (Катрин Брийо и Virginie Despentes са другите жени в тази преобладавана от моя пол професия, на които се възхищавам).

Red Road започва с видеостена от десетки монитори, които са работното място на Жаки/Kate Dickie – CCTV оператор в индустриален район в периферията на големия град.

Red Road

Задълженията й да филтрира ежедневните занимания на обикновените хора и да следи за евентуални нарушения я обричат на болезнена самота. Единственото и разнообразие са едноседмичните секс-срещи, в кола спряна на черен път, докато кучето на мъжа ги чака да свършат отвън.

Един ден в полезрението на камерите, Жаки улавя случайно човека, когото се е надявала никога повече да не среща в живота си.

Red Road

Всичко е снимано от ръка, но това не дразни (както у Катрин Бигалоу), защото е обосновано от контекста на цялата миришеща на нерешени проблеми градска тъкан. Скриптът е класически и величав каквито са и отмъщението и прошката по дефиниция.

Kate Dickie , както и всички останали (тук е и Майкъл Компстън от Сладките 16) правят смазващо реалистични изпълнения. Саундтракът включва единствено Morning Glory на  Noel Gallagher от  Oasis
и  Love Will Tear Us Apart на Джой Дивижън, изпълнена на финала от Honeyroot така, че косъмчетата на ръката ти да стоят дълго време изправени.

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.