Макс и железарите (1971)

Озлобен от вечно изплъзващите му се големи риби, ченгето Макс решава да хвърли примката на дребна група аматъори – джипситата крадат предимно крап, затова ги наричат железари (жребият им напомня циганите в Житан-а с Делон). За целта Макс влиза под прикритието на мним банкер, за да спечели доверието на проститутка от бандата – Лили. Макс отказва на Лили да я “ползва” като клиент, въпреки че си плаща повече от необходимото. Държи се с нея галантно, подкупва я с вниманието, което никой друг не и оказва.
Планът на булдога Макс е софистициран, но работи безотказно. В няколкото срещи с проститутката той мимоходом й подава парченца информация за банката, в която “работи”. За да хлопне капана Лили трябва неволно да закачи лузърите на кукичката, като им изпее лесната плячка и ги подтикне към действие. Спънка за схемата се оказва фактът, че проститутката започва да харесва човека в Макс, вече не иска да й плаща за ескорта, и го кара да мисли, че може би никога няма да пренесе стръвта нататък. Коравосърдечният Макс сменя ловко стратегията – оттегля галантните си обноски и съзнателно наранява достойнството й.
Перфидната жестокост, с която Макс играе този шахмат с душите на хората превърта ключа в ключалката – наранена Лили най-сетне използва чутото от него и така без да иска задейства безчувствения адов механизъм на правосъдието над главите на единствените си приятели номади (В “Една графиня от Хонгконг” Чаплин каза – беднякът обича да си угажда на лошият вкус – кара таратайки, слуша чалга, живее в бордеи).

Клод Соте снима Макс и железарите/Max et les ferrailleurs, ака Max and the Junkmen директно след Нещата от живота (1971). Мишел Пиколи и Роми Шнайдер отново са тандем, този път в детективния жанр.

Мишел Пиколи (1925-2020) изгражда нееднозначен образ на комисаря Макс, който нехае за границата между доброто и злото, на допустимото и на немислимото. Разочарован и отчужден от света, Макс е заключен в обсесията, жертва на работохолизма си. Зад поддържаната му непревземаема за любопитството фасада, го владеят страсти, чувства; все мътни потоци. С мотивация заклещена между чука на реваншизма и наковалнята на съвеста, най-интересното идва когато манипулаторът Макс разбира, че вредата, която е нанесъл върху съдбата и душата на един човек, е много по-голяма от ползата за обществото като закопчае шайка некадърници.

За да изкупи вината от своето престъпление Макс (подвеждането на Лили) се самонаказва, като извършва друго – публично застрелва на работното му място дребнавия бюрократ Росински (неизменно чудесен Франсоа Перие – Самурай, Нощта на Кабирия), който за да тържествува над умственото превъзходство на Макс, ще използва като един чиновнически салиери всички лостове на системата и букви на закона, за да унизи и съсипе живота на вече и без това грозно използваната Лили).
Забележи като го гледаш, какво само се случва на избеленото до смърт (като на Дърк Богард във Смърт във Венеция ) лице на Пиколи, в този фатално съдбовен за Макс момент.

Роми Шнайдер (1938-1982) блести ярко, истинско бижу (сама дублира на немски филма, където той носи заглавието Das Mädchen und der Kommissar/ The Girl and the Commissioner). Нейната малка проститутка Лили е фурия, едновременно ранима и издръжлива, печелеща ни с увличаща правдивост – сила, която само искрената наивност (и невинност) може да даде.

Защо нео-ноарът на Соте е висока летва във всеки от трите си драматични акта и е истинско удоволствие за синеаста? Защото транспортира съдържанието отвъд крими рамката на жанра. Кара ни да ни пука много повече за душевното състояние на Макс, неговата дилема и етичен залог, отколкото за екшъна и вузалните дъвки. Френският ноар е всичко друго, но не и let’s kick some asses. Отделно, мен лично танцът между Пиколи и Роми ме грабна много повече от партньорството им в “Нещата от живота“.
Малко по-късно Соте ще ангажира Пиколи и за третия си 70-ки филм – „Венсан, Франсоа, Пол и другите” („Vincent, Francois, Paul еt les autres”, 1974), където ще играе с Ив Монтан, Серж Реджани и Жерар Депардиьо.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (3 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.