Хичкок (2012)

Акцентът в Hitchcock е около вдъхновението родило шедьовъра Психо – 50/50 от доку фактите около психопата убиец Ед Гийн и романът “Психо” на Робърт Блок. Както и върху двете страни на мита Хичкок – медийната и неговата собствена.

Значителна роля има и Хелън Мирън като нежният, но солиден гръб, без който режисьорът може би нямаше да е това за кино историята, което е сега. Антъни Хопкинс изнася филма с потресаваща прилика, благодарение на грима и стабилна интерпретация, благодарение на личната си тежест и репутация.

Обсесията към главните героини,  диктатурата на снимачната площадка и хитрото надлъгване с държавната цензура и студиото на Парамаунт, са миксирани с вътрешните терзания и колебливост на Хичкок.

След Vertigo продуцентите и телевизията неизменно искат от Алфред същия резултат, със същите средства, което го кара да изпитва огорчение и да съжалява за проспунатото признание.

Намигването с последния кадър към следващия му проект “Птиците” е добро, докато Скарлет Йохансон като Janet Leigh е сексапилна, но абсолютно заменима.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!