East of Eden по романа на Джон Стайнбек Елия Казан прави 55-та, година след оскаровия фаворит “На кея” с Марлон Брандо, когато индустриално просперираща Америка продължава да лекува  поствоенни травми с пропагандна лекота. Литературната основа е протобиблейска – двама сина, единият –  добрият, другият – лошият, се борят за коравото сърце на патриарха в разтурено от свободолюбива майка семейство.

Със средствата на петдесетарското кино това означава  преекспонирани чувства, мелодраматични сблъсъци и превъзбудена подсказваща музика. Моралната поука – всекиму според заслуженото, струи отвсякъде, но това не пречи на страхотната актьорска игра и диалог да въздействат.
Това е единственият от общо трите филма(Giant, Rebel without a cause) на Джеймс Дийн(1935-1955), който излиза на екраните докато е жив. Играта му е импулсивна, по детински откровена, а най-красивата сцена, когато прегръща и целува баща си Raymond Massey, е импровизация. На снимките Massey се отнасял с презрение към Дийн, което хитрият Казан, с оглед нетърпимостта на екранните им характери бодро насърчавал. Брандо – Монтомъри Клифт са били опция за двамата братя, но възрастта им била твърде над необходимата тинейджърска. И по-добре, горящият като факла Дийн е най-добрият избор за Кал.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!