Pierre Granier-Deferre (1927–2007) е създал красив филм, базиран на романа Widow на белгийския автор Жорж Сименон (1903 – 1989). Имаме низ от парчета на мълчание и прекрасен артистичен дуел между Симон Синьоре и Ален Делон. Режисурата е супер, няма секунда баласт, всяка визуална композиция е сторителинг от висока проба.

Лентата изследва възможността за интимни отношения между мъж и жена от две различни поколения и крайно противоположни среди. Пиер Грание-Дефер показва разбиране за човешките взаимоотношения и проникновена чувствителност. Това не пречи на определено ниво филма да се чете като суров реалистичен портрет на живота във френската провинция през 30-те години на ХХ век. Спокойното темпо и непретенциозният, на моменти мрачен, кинематографичен стил позволяват на зрителя да се съсредоточи върху пърформънса на Делон и Синьоре. И двамата придават достатъчна дълбочина и острота на историята, така че да се получи интересна вариация на трагичната любовна история от ноар-филмите (впоследствие ще се появят заедно във филма на Жан Шапо от 1973 г. Les Granges brulées).

Да, това е и алегория на Франция по време на Втората световна война. Действието се развива пет години преди началото на войната, но вече се забелязват признаци на обществен разрив. Брутално антагонистичните и в крайна сметка разрушителни отношения между вдовицата Кудерк и нейните отчуждени роднини – алчност, недоверие и предателство предвещават напрежението, което ще се прояви във френското общество при предстоящата нацистка окупация. Аутсайдерът Жан Лавин е сравнен с евреин, а въоръжената полиция е представена като фашистка фракция. Нацистите не са създали злото, позволило на един французин да предаде друг, когато Германия поема контрола над страната 1940-а г.; те просто са използвали това, което вече е било налице.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/